— Всичко е толкова объркано — подхвърли тя, избирайки по-пряк подход.
Костените рамки на очилата на Рийд се показаха иззад купчината книги.
— Моля?
Той изглеждаше смаян, дали от някакво откритие, което току-що беше направил, или от това, че му е припомнила присъствието си, Марина не можеше да определи.
— Преглеждах отново „Одисея“, за да видя дали не мога да намеря някакви указания какво е направил Одисей с щита.
— Изследователите и филолозите от столетия се опитват да картографират скитанията на Одисей — отговори Рийд. — Но това не може да се направи.
На лицето й се изписа разочарование.
— Защо да не може?
Рийд зави капачката на автоматичната си писалка и отмести тома „Дворецът на Минос“, който им пречеше да се виждат добре. Той разсеяно бутна очилата си нагоре.
— Кой мислиш, че е написал „Илиада“ и „Одисея“?
Тя се засмя.
— Ако си учил в Гърция, знаеш само един-единствен отговор на този въпрос — Омир. Пембертън ме закачаше, че мисля така. Казваше ми, че това е въпрос капан, защото никой не е написал песните. Обясняваше, че те са продукт на векове устно предавана традиция, текстовете са предавани от едно поколение на следващото. — В гласа й се прокрадна тъга. — Казваше, че опитите да се открие оригиналът в окончателните творби е като да се вглеждаш в лицето на бебе, за да откриеш чертите на неговия прапрапрапрадядо.
— Да, Пембертън имаше свое мнение, но аз не съм съгласен с него. Не мисля, че група поети са съчинили тези песни. Смятам, че е бил нужен един мозък, една визия, за да се сътвори нещо с подобно съгласувано великолепие. Няма съмнение, че поетът или поетите, не твърдя, че „Илиада“ и „Одисея“ непременно са написани от един и същи човек, са имали на разположение изобилен материал, от който да черпят. Съкровищница, пълна с митове, генеалогии, народни приказки, спомени и традиции. Някои от подробностите в творбите са необичайно точни — реки, които Омир не би могъл да види, защото по негово време вече са били затлачени, видове оръжия и доспехи, които по времето, когато пише, вече не се използват от петстотин години. Виждала ли си шлема с глигански зъби, който Шлиман изкопа в Микена? Съвършено точно описан от Омир.
Той забеляза, че вниманието й се разсея. Рийд поклати глава и оправи вратовръзката си.
— Съжалявам, но исках да кажа за „Одисея“, че поетът е разполагал с различни легенди, от които да черпи.
— Да, и изглежда е използвал всичките, размесвайки ги напълно. В някои части на „Одисея“ Одисей сякаш плава из Западното Средиземноморие. В други части се оказва някъде близо до Египет, а песните от десета до дванайсета са пълни със символични елементи — сблъскващи се скали, сирени, островите на слънцето, които обикновено се свързват с Черноморския район. Та това е смешно! Как може да очаква от нас да повярваме, че Одисей, най-умният сред гърците, ще отпраши на изток към Черно море, когато иска да се прибере у дома в Итака? — Тя изстреля думите, сякаш се чувстваше лично обидена.
— Може би това е причината Омир да е толкова неясен по въпроса. В края на краищата, не може да се каже, че няма чувство за география. Когато поиска, може да бъде точен като Британската картографска агенция. Той е слепил всички тези различни истории и се е опитал по някакъв начин да запуши пукнатините.
Марина въздъхна.
— Като че ли имаме нужда някой още повече да обърка нещата…
Двамата вдигнаха погледи, когато вратата се отвори и Мюър влезе в библиотеката.
— Някакъв напредък?
Рийд почеса една от бухлатите си вежди.
— Марина и аз току-що обсъждахме многостранността на Омир.
— Боже мили — Мюър се отпусна на един от столовете, — човек не може да ви остави за пет минути. Няма да намерите търсеното в шибаната поезия. Освен ако Омир не е написал едно отдавна изгубено продължение, в което описва точно къде може да бъде намерен щитът. За предпочитане е да бъде придружено от карта. — Той блъсна стола си назад и вдигна ранения си крак на масата. — Телеграфирах в Лондон за нашия приятел д-р Белциг, германския археолог, за да проверя дали ни е бил известен. Излезе, че имат досие за него, дебело като надървен хуй. Бил е изтъкнат член на господарската раса, един от добре платените учени на Хитлер, изпратен, за да открие доказателства за малоумните им теории. През 1938 е провеждал разкопки в Кайро, на следващата година си е пъхал носа из Спарта, и след това през есента на 1940 се е озовал в Кефалония. Изкарал войната на Крит. Срещу него има многобройни обвинения за използване на робски труд при разкопките, местните го сравняват с Гестапо и сравнението не е в негова полза! — Той погледна Марина. — Както знаете, за наш срам, не можахме да го пипнем.