— Копал ли си тук?
Гъркът кимна утвърдително.
— Да, работих за Белциг. Не е нацист — подчерта той и потупа задната част на цевта на пушката. — Убил съм много. Но преди… преди войната работех за Белциг. Копах за него.
— Какво намерихте?
— Камъни. — Свинепасът посочи камъните, които стърчаха като бивни от земята. — Стари парчетии.
— Керамика?
— Да, съдове. — Откъсна си още един комат хляб и го задъвка шумно.
— А глинена плочка? Глинена плочка, приблизително толкова голяма. — Грант показа размерите с ръце. — С древни букви от едната страна и рисунка от другата?
Свинарят престана да дъвче и се вторачи сериозно в него.
— Виждал ли си я?
— На снимка — съобрази Грант да отговори.
— Да-а… — В очите на гърка се появи отнесен израз. — Имахме специално празненство, щом я намерихме. Белциг каза, че досега никога не е намирал нещо подобно. Каза, че е карта на скрито съкровище. Да-а, но трябваше да мълчи, защото Сократис чу.
— Кой е Сократис?
— Братовчед ми. Той също работеше за Белциг. Една нощ влезе в палатката му и я открадна. Белциг беше страшно ядосан и искаше да застреля всички. Но така и не успя да намери Сократис.
— А какво стана със Сократис?
— Мисля, че е заминал за Атина да я продаде. Войната продължаваше и ние бяхме много гладни. Крадяхме от германците… — Той вдигна рамене. — Те крадяха много повече от нас.
— Сократис върна ли се?
— Не. Чичо ми казва, че отишъл при андартите. — Мъжът подхвърли един жълъд във въздуха и се усмихна тъжно. — Да-а, така Белциг си е отмъстил.
— А той самият? Някога връщал ли се е?
— Не. Мисля, че отнесе намереното в Германия. Никога повече не е идвал в Кефалония.
Грант помисли малко.
— А плочката, която намери, само една ли беше? Не две?
— Не, само една и Сократис я открадна.
— Какво е христоматия? Мамка му, звучи като някаква болест, за която не искаш да разкажеш на жена си.
Лицето на Рийд си остана приветливо и любезно. Само лекото потрепване на ъгълчето на устата му подсказваше възмущението му.
— „Христоматия“ е книга или по-скоро е била. Сега е оцеляла само на фрагменти.
— Отново проклетите фрагменти. И как ще ни помогнат те?
Рийд пусна тънка иронична усмивка.
— Може да ни дадат онова, което търсим.
— Речник за линейната Б?
— Не, отдавна изгубеното продължение на Омир.
Рийд се надигна от стола, избърса изцапаните си с мастило пръсти в панталоните и издърпа дълго чекмедже с фишове от каталога. Той запрелиства пожълтелите каталожни картички, като си мърмореше.
— Аха, ето те и теб. — Огледа гъсто наредените лавици като човек, който се опитва сред тълпата на гарата да открие лицето на познат. Погледът му постепенно се прехвърляше все по-нагоре, докато не се спря на последната лавица на най-високия стелаж, който беше висок два пъти повече от него.
— Аз ще я сваля — предложи Марина и издърпа стълбата на колелца.
Съоръжението изпука и се заклати тревожно, когато младата жена започна да се качва. Рийд хвана стълбата за по-сигурно, Мюър също се присъедини, но за да надникне под полите й.
— Ако е отдавна изгубеното продължение, защо го има в каталога? Не ми казвай, че никой не се е сещал да го потърси през последните две хиляди години.
Рийд не му обърна внимание, и то до такава степен, че Мюър започна да се чуди дали изобщо е произнесъл въпроса си на глас. Протягайки се опасно от последното стъпало, Марина заизмъква от лавицата дебела книга в кожена подвързия. Вдигна се облак прах, тя кихна, изгуби равновесие и се залюшка стреснато насам-натам, в опит да си го възвърне. Това не помогна и стълбата се заклати и изскърца толкова силно, та на Рийд му се стори, че ще рухне на парчета. С лек писък Марина пусна книгата и се хвана за рафта.
Книгата падна като камък и издумтя в обятията на професора. Той изстена, сложи я на пода и отново хвана стълбата, докато Марина слезе на земята в безопасност. Тя оправи роклята си, която се беше вдигнала почти до кръста в цялата бъркотия. Рийд сложи книгата на масата и я отвори. Между корицата и титулната страница лежаха две умрели мухи.
— Може би никой не я е поръчвал в продължение на две хиляди години — опита се да бъде остроумен Мюър.
— „Христоматия“ е литературна антология. Един вид класически „Рийдърс Дайджест“. Била е съставена около пети век сл.Хр. от учен на име Прокъл, за когото не знаем почти нищо.