Докато Рийд прелистваше страниците, останалите видяха, че не става дума за обикновена книга. Приличаше повече на произведение от изрезки. Те бяха съставени изцяло от малки късове с печатен текст, изрязани с ножици и залепени на празните страници. На много места се бяха разлепили и някой ги беше закрепил с лепенки. Приличаше на произведение в развитие — много от изрезките бяха изрязвани или поправяни с мастило, или върху им бяха залепени нови парчета текст. Някои не бяха по-дълги от едно изречение, други стигаха до цяла глава. Всички текстове бяха на гръцки.
— Това е сбирка от фрагментите, които са оцелели. — Рийд плъзна пръста си надолу по страницата.
— Фрагменти? Имаш предвид парчета хартия, пергамент или на каквото са били написани?
Рийд поклати глава.
— Почти няма такива. В повечето случаи става дума за откъси от текст, които са стигнали до нас благодарение на цитирането им в други произведения. Вземете Шекспир например. Дори ако тестовете на пиесите му не бяха изцяло запазени, ние пак щяхме да можем да ги възстановим, вярно частично, от написаното от по-сетнешните учени, които са го цитирали. Някои от цитатите щяха да се припокриват и в такъв случай бихме могли да ги сглобим. За други бихме могли да предположим къде приблизително би трябвало да се намират в пиесата, тъй като ще знаем за какво се разказва в нея. Времето и историята правят всичко възможно да изличат нашите човешки стремления, но е трудно да ги унищожат напълно. Те оцеляват като керамични парчета зарити в земята. Ето търсеното.
Пръстът му се спря на един дълъг откъс, който почти заемаше страницата.
— „Етиопиада“ от Арктин от Милет.
— Защо си мисля, че обяви за автор този Прокъл? — попита Мюър.
— Прокъл е автор или по-точно съставител на „Христоматия“ — обясни търпеливо Рийд, — той само обобщава делото на други автори — в случая на Арктин. По-късно някои от преписвачите, когато преписват „Илиада“, добавят откъси от Прокъл като допълнителен материал.
— Направо е неизтребимо — възхити се Марина. — Като вирус — минава от един гостоприемник в друг, докато не намери такъв, който да оцелее.
— Добре де, това няма значение — излая Мюър. — Какво пише там?
— Може би трябва да извикаме ченгетата — подхвърли Джексън.
Двамата с Грант се спускаха по хълма, а под подметките на високите им обувки пукаха клони и жълъди.
— Братовчед му е свил плочката, нали? Значи сигурно знае повече, отколкото казва. Както аз виждам нещата, добре е да накараме местните момчета със сини униформи да го приберат за разпит. Вероятно са приятели, но на кого му пука. Все ще успеят малко да го размекнат.
Най-сетне забеляза невярващия вторачен поглед на Грант.
— Какво? Прочетох досието ти от войната. Зная какво си правил. И момичето. Тя също е била невероятна.
— Не трябва да набъркваме полицията, освен ако не се наложи — настоя Грант и поклати ядно глава. Нещо не се връзваше, но не можеше да установи какво. Все едно редиш пъзел, липсва ти само едно парче, но кутията е празна.
Изведнъж осъзна, че Джексън продължава да говори.
— Какво?
— Казах, че можем да докараме екип, да разкопае хълма. Опитваме се да намерим другата половина на плочката, нали така? Щом свинарят казва, че са намерили само едното парче, тогава останалата част все още е някъде там горе. И професорът каза това.
— Второто парче! — Грант спря на място. — Белциг е знаел каква е стойността на плочката. Ако е намерил само половината, защо по-късно не се е върнал, за да потърси другата половина?
Джексън доби объркан вид.
— И защо?
Грант вече беше забравил за него. Той хукна нагоре по хълма, шмугвайки се лудешки между клоните. Бързането го накара да забрави предпазливостта. Кракът му се плъзна на един свободно лежащ камък и той полетя напред. Залитна, разпери ръце и ги размаха, и почти успя да запази равновесие, но точно в този момент един оголен корен го блъсна право в глезена. Грант залитна, полетя през шубраците и падна с лице в мръсотията.
Две свински очета се вторачиха в него от издължената като цев дебела зурла. Прасето поклати глава и след това с укорително грухтене се зае отново да похапва жълъди.
В далечния край на полянката се беше изправил свинарят.
— Да не сте забравили нещо?
Грант се надигна и изтупа дрехите си. Половината му лице беше в кал, а едната ръка кървеше, порязана в някакъв камък.