— Плочката с писмена и рисунка — намерихте само едно парче, така ли?
— Да, само едно.
— И това парче открадна братовчед ти?
— Да.
Грант си пое дълбоко дъх, усещайки вкуса на пръст в устата.
— Кажи ми, когато намерихте плочката, тя счупена ли беше? Или здрава? Цяла или само парче?
Гъркът сякаш се учуди на този въпрос.
— Защо парче? Ние намерихме цяла плочка.
— Да, обаче… — Грант разкопча ризата си, измъкна снимката на Пембертън и я пъхна в загрубелите от работа ръце на гърка. — Това ли намерихте?
Свинепасът се вторачи в нея. Двойната експонация беше направила изображението размазано и неясно, но очертанията на плочката се различаваха напълно.
— Е?
Свинарят поклати глава.
— Не, ние намерихме цяла плочка. Тук има само половин.
Рийд отново вдигна очилата си на челото.
— Както знаете, „Илиада“ и „Одисея“ черпят от един вече установен цикъл разкази за Троянската война. Те включват определени епизоди — например гнева на Ахил или връщането у дома на Одисей. Но след като Омир постига такъв успех, други поети също започват да си опитват перото с Троянската война. Особено са се стремели да запушат пролуките в Омировия разказ, така че накрая цялата история за Троя — от отвличането на Елена до завръщането у дома на победителите, да бъде разказана в епически стихове. Вероятно работата им е била бездарна, затова техните текстове не са оцелели. Никой не вярва, че качеството на „Хамлет“ ще се повиши след още пет пиеси с предмет датската средновековна история.
Той погледна към Мюър.
— „Етиопиада“ е смятана от дълго време за изгубеното продължение на „Илиада“, което ти искаше. В нея са описани последната битка на Ахил и неговата смърт… — Той плъзна пръст по ситните редове с нечетливи гръцки букви, произнасяйки думите шепнешком. — Какво се случва после? Те полагат трупа на Ахил. Неговата майка, морската нимфа Тетида, пристига заедно с музите и оплаква своя син. След това го вдига от кладата и го занася на Белия остров.
Пръстът му трепереше, докато се рееше над редовете, но лицето му пламтеше от удивление.
— Разбира се, Белия остров!
16.
„Палио Фалиро“, Атина
Бяха се върнали в хотела и поглъщаха храна, която подозрително приличаше на остатъците от снощната вечеря. Тази вечер имаше повече гости, въпреки че не бяха достатъчно, и заетите маси бяха далеч една от друга, разхвърляни като отдалечени острови в морето на голямата трапезария.
— Белия остров бил нещо като гръцка Валхала, място, на което мъртвите герои са се наслаждавали на задгробния живот — обясни Рийд.
— Чувал съм, че това място са Елисейските полета — обади се Грант. Беше доволен, че може да покаже известни познания по класическа литература, макар да ставаше дума за нещо, научено от едно момиче на Шанз-Елизе в новоосвободения Париж. Сега очакваше Рийд да оцени неговия принос. Вместо това професорът сякаш се раздразни.
— Да, да — и заби вилицата си толкова силно в парчето месо, че зъбите й изскърцаха неприятно по порцелана. — За да бъда точен, трябва да кажа, че гръцките представи за задгробния живот са били малко неясни. Популярната версия, която е стигнала до нас: Хадес за осъдените на мъки и Елисейските полета за онези, които ще се радват на вечно блаженство, са сравнително късна редакция. Тя вероятно отговаря до голяма степен на нашите собствени представи за рая и ада и желанието ни да ги наложим. Със сигурност може да се каже, че при Омир в „Илиада“ не съществува идеята за живот след смъртта, като нещо развиващо се. Безсмъртието идва от делата ти и славата, която си спечелваш. Когато умреш, остава само сянка, сиво копие на човека, който си бил.
— Чудесно, но къде се вписва Белия остров? — полюбопитства Мюър.
Рийд се намръщи.
— Всъщност от космологична гледна точка той представлява известна аномалия. Има няколко подобни идеи: описаните от Пиндар Острови на благословените, нещо като островни Елисейски полета. За Градината на Хесперидите, където се съхраняват златните ябълки на живота, също се смята, че се намира на остров на края на света, но двете представи не са идентични. Винаги се е смятало, че географското разположение на Белия остров е някъде в Черно море.
— Защо там?
— За древните гърци земята е диск, около който тече голямата космическа река — Океан. Средиземноморието е оста в средата. Като минеш през протока Гибралтар, навлизаш в западния Океан. Като минеш през Босфора и влезеш в Черно море, преминаваш в източната част. — Той се облегна на стола. — Черно море е било извън границите на гръцкия компас. Намирало се е на края на света, където човешкото царство се смесва с това на божествата. Обикновено, когато не можело да се определи мястото на нещо в познатия свят, приемало се, че се намира там. Особено ако се свързва с митичната или духовната сфера. — Бухлатите му вежди се повдигнаха и сближиха, когато видя изражението на Марина. — Какво, не си ли съгласна?