— Черно море — повтори тя и огледа насядалите около масата, сякаш удивена, че не разбират какво има предвид. — Не виждате ли връзката? Може би не само географското удобство кара гърците да разположат Белия остров там. Голяма част от пътуванията на Одисей сякаш са из Черно море, но няма причина той да плава там, защото пътят за дома му не минава по този маршрут.
— Вероятно става дума за по-късна история, която е вмъкната в мита.
— Но ако не е? Ами ако Белия остров е действително място, изгубен олтар или храм за мъртвите герои? Одисей сигурно е имал причина, за да отплава на изток, когато домът, в който искал отчаяно да се върне, се намира на запад. Може би е тръгнал да положи доспехите на Ахил в този храм на Белия остров.
Джексън едва не се задави с бирата си, остави халбата на масата и попита:
— Извинявай, нима искаш да кажеш, че Одисей е бил действителна личност?
— Разбира се, че не — намеси се Мюър. — Няма да стигнем доникъде, ако преследваме разни митове и легенди. — После се обърна към Рийд: — Докъде стигна в превода на плочката, преди нашата гръцка сирена да те отклони да гоните Михаля?
— Добих груба представа за буквите — отговори Рийд и разгъна един лист. Той беше изпълнен почти до края с мрежа от кабалистични символи, горе-долу около сто. Някои бяха свързани със стрелки, до други имаше въпросителни, а до тях ситно изписани бележки. — Някои са малко съмнителни, но те и без това не са от много често срещаните. — Той погледна към Грант. — Още ли е у теб снимката на Пембертън?
Грант я извади от джоба и я подаде на професора.
— На нея не можеш да различиш писмената, прекалено неясна е за това.
— Аха — кимна Рийд, който всъщност не го слушаше.
Мюър запали цигара.
— И така, сега разполагаш с азбуката. Какво следва от тук нататък?
— Какво? — Рийд не отмести поглед от снимката. — Всъщност, това не е точно азбука. Общо казано, съществуват три начина за възпроизвеждането на даден език на хартия. Най-точният е с азбука. Всяка буква предава един звук от езика. Това позволява да бъде записано всичко, което би могъл да произнесеш. Азбуката е много силно и гъвкаво нещо, но от историческа гледна точка е сравнително късно изобретение.
— Колко късно?
— Преди малко повече или по-малко от две хиляди и петстотин години в окончателната си форма. Тук, в Гърция. Древната гръцка азбука е първата изцяло фонетична азбука в света. Приема се, че тя е ключът към изключителния разцвет на цивилизацията, който настъпва през следващите четиристотин години. Предходните форми писменост са по-груби и неизящни системи. Думите са пасивни вместилища, годни за водене на архив, но за нищо повече. Гръцката азбука е първата, която прекрачва тази граница — да превърне написаната дума в точно копие на мислите в ума на човека. От назадничаво и статично писането се превръща в онзи прекрасен инструмент за разширяване на обсега на съзнанието.
Всичко това обаче се случва по-късно. Преди това съществуват два типа символи: идеографични или сричкови. Идеограмите са подобни на египетските йероглифи или модерните китайски букви — всеки символ представлява дума или идея. Те са чисто графични, няма връзка между написаното и изречената дума. За разлика от тях сричковият комплект символи разбива езика на всяко възможно съчетание между съгласна и гласна и ги представя чрез символи. Така например в английския бихме имали един символ за „ба“, друг за „би“, после за „бе“, за „бо“, „бу“, за „ка“, „ке“, „ки“ и така нататък, та чак до „зу“. Модерната японска азбука хирагана използва точно тази система. — Той не обясни откъде е толкова добре запознат с японския — имаше само неколцина души в света, които имаха право да знаят тази част от историята на неговия живот и един от тях седеше сега на масата.
Грант направи набързо сметка наум — пет гласни по двайсет и една съгласни.
— Така ще имаме сто и пет букви.