Той извади дървен компас от метална кутия.
— Госпожице, може да ни покажете къде са петстотин стадия от устието на Днестър.
Марина калиброва компаса според мащаба на картата, след това го постави в центъра на малкото заливче при устието на Днестър и го завъртя. Колебливият кръг, който очерта, докосваше устията на Дунав и Днепър.
— Не виждам как това ще ни помогне — обади се Рийд.
Сурсел не му обърна внимание.
— Плиний е, как му казвате вие, дезинформатор. Тук — той почука по устието на Днепър със сребърен молив — е била гръцката колония Олбия. Основана е през шести век преди Христа от колонисти от Милет, които идват да търгуват със скитите кожи и скъпоценни камъни. Ахил бил местният герой, светецът покровител, разбирате ли? Те вдигат малък храм в негова чест на островче, където реката се влива в морето. Обаче го правят, защото историята за Белия остров вече се знае, защото Ахил вече е свързван с това място. Векове по-късно писатели и географи си спомнят историята за Белия остров, спомнят си, че е имало храм на Ахил на остров близо до Олбия, и решават, че това трябва да е той.
— Щом като не е там, трябва да е при устието на Дунав.
— Възможно е. Така смятат Павзаний и Ликофорн, а в устието на Дунав има множество острови. Павзаний обаче никога не е посещавал Черно море. Той повтаря онова, което е прочел в един много по-стар източник. И бърка при превода. Правилният прочит е не „при“, а „срещу“ устието на Дунав.
С пръст Марина проследи дъгата, която беше очертала с молив — навън от устието на Дунав през открито море и обратно към северния бряг. Пръстът й се плъзгаше по картата и след това в най-северната точка на кръга се спря за миг — на върха на нокътя й, почти заличена от моливната линия, една черна точка петнеше хартията. Можеше да бъде както мастилено петънце, така и наплюто от мухи, обаче, когато Марина се взря по-внимателно…
— Това е остров. — Тя започна да мига, за да приспособи зрението си към светлината в помещението. — Как се казва?
— На руски се нарича Змейни, а на турски Иланда. — Сурсел се усмихна на озадачените им физиономии. — И двете наименования имат едно и също значение. Гръцкото име е Офидонис.
— Змийски остров — извикаха Марина и Рийд почти едновременно.
Сурсел кимна.
— Наясно сте какво символизира змията. Тя пълзи и влиза в най-тъмните земни дупки и се спуска до най-дълбоките кътчета, където човек не стъпва. Тя владее силата на смъртта, но и на живота.
— На живота? — попита недоверчиво Грант.
Сурсел начерта една синусоида в ъгъла на страницата, след това я разполови с права черта.
— Нали познавате символа на фармацевтите? Змия, обвита около тояга? Това е древногръцки символ — жезълът на Асклепий. Змията е един от най-ранните символи на примитивния живот — безстрашни, вечни, способни да се прераждат, като отърсят старата си кожа и я оставят зад гърба си. Те също така били свързван с дарбата за прорицание. Змиите близват Касандра, бъдещата прорицателка, по очите и ушите, когато родителите оставят детето само, и оттам идват нейните сили. Жрицата на Аполон в Делфи, Пития, е женски питон с човешки форми, тя изпада в транс, за да направи предсказание.
— Подобно на минойската жена змия — подхвърли Грант.
Изображението на змиите, които се виеха около хълбоците и гърдите й, беше останало запечатано в неговото съзнание.
Сурсел повдигна изненадано вежди — учителят беше изненадан от момчето на последния чин.
— Много добре! Според Ариан в храма на Ахил на Белия остров е имало оракул. Къде е най-добре да се вдигне храм на този безсмъртен герой, къде да е вратата към подземното царство, ако не на Змийския остров?
— Но това е в шибания Съветски съюз — избухна Джексън. Той посочи книгата с пръст. — Нима искате да ми кажете, че през цялото време руснаците са седели върху това нещо?
Отвън светкавици прорязваха нощното небе над долината, а дъждът чукаше по стъклата като куршуми. Звуците на течаща вода ги заобикаляха отвсякъде, струи се стичаха от покривите и улуците и надолу по планинския склон.
— Някой ходил ли е там? — попита Мюър по-спокойно.
Сурсел махна със сребърното цигаре като с диригентска палка.
— През 1823 година един руски офицер от Черноморския флот, капитан Критски, слиза на брега. Той предава своя доклад на някакъв академик на Императорската академия на науките и изкуствата в Санкт Петербург.