— А плочката? — намеси се Мюър. — Затова сме дошли.
— За какво сте дошли? — Черен гняв покри лицето Сурсел. Той стана от шезлонга. Огънят хвърляше дълги сенки из помещението. — Не сте дошли в къщата ми да изисквате каквото и да било. Моята колекция си е моя собственост. Не я споделям с никого. Освен ако не можете да ми предложите нещо в замяна!
— Хайде да си вървим — настоя Джексън. — И сами можем да намерим този остров. Нямаме нужда от плочката. Така или иначе, не можем да прочетем шибаната писменост.
— И какво ще правим, като слезем на острова? — Рийд изглеждаше по-гневен, отколкото Грант го беше виждал някога. — Ние никога не бихме започнали това търсене без информацията от плочката. Ами ако на второто парче има скрити важни указания? Каквото и да има на този остров, то очевидно не се търкаля на показ.
— Дръж си устата затворена — озъби му се Джексън.
За миг тримата мъже, които се бяха вторачили гневно един в друга, забравиха Сурсел в неговия собствен дом. Той ги наблюдаваше, застанал до камината, и ги слушаше с разсеян интерес.
Тъжният екот на звънец се разнесе из празната къща. Всички се вторачиха в домакина, който вдигна рамене.
— Звънецът на вратата. Жак ще види кой е.
— Очаквате ли някого? — Грант вече беше протегнал ръка за револвера си.
— Не.
— Вероятно е Кирби — обади се Джексън. — Сигурно се чуди какво се е случило с нас.
Звънецът прозвуча отново. По лицето на Сурсел проблесна раздразнение.
— Къде ли може да е Жак?
Той отиде до френските прозорци и ги отвори. Нахлу студен и влажен вятър заедно с плющенето на дъждовните капки. Сурсел надникна през дъжда, макар че градината почти не се виждаше в това време.
— Кой е?
— Не! — Грант осъзна какво става само с миг закъснение. След като дръпна Марина на земята, той се хвърли към отворената врата. Беше все още във въздуха, когато първият куршум долетя.
22.
Прозорците се пръснаха в буря от стъкла и олово. Сурсел беше отхвърлен назад от силата на куршумите и се блъсна в Грант във въздуха, преди двамата мъже да се строполят на пода. Вероятно това предпази Грант от най-лошото. Джексън, който стоеше най-близо до прозореца, не извади такъв късмет и се завъртя настрана, притиснал ръце върху лицето си. Избиха тънки струйки кръв подобни на племенна татуировка.
— Назад! — ревна Грант. Куршумите все още летяха над главата му, но той не можеше да види откъде се стреля. — Идете в коридора.
Промъквайки се на колене, той издърпа Сурсел в ъгъла. Французинът всъщност беше стоял до отворения прозорец, така че парчетата строшено стъкло го бяха пропуснали, но това не му помагаше. В гърдите му зееха три рани, където го бяха улучили куршумите, а след него по белия мраморен под се точеше широка кървава следа. Грант се огледа за нещо, с което да спре кървенето, но наоколо не откри подходящо.
— Плочката? Къде е плочката?
Гръмотевица забоботи по склоновете на планината, временно заглушавайки тракането на автоматите. Тя удави в тътена си и отговора на Сурсел. Грант се наведе и почти допря ухо в устата на французина, като същевременно се опитваше да държи под око и разбития френски прозорец.
— Къде?
— Галерията. — Оръжията бяха замълчали, но сега дори дъждът едва не удави гласа му. — В източното крило на последния етаж. — Той вдигна безчувствена ръка към гърлото си и задърпа напоената с кръв яка.
Грант я разкъса вместо него. Беше предположил, че умиращият човек просто иска да диша по-лесно, но пръстите му продължаваха да ровят в пазвата. На врата му висеше кожен шнур. Грант го издърпа изпод ризата и накрая се показа малък месингов ключ.
— Горгоната — прошепна Сурсел. — Зад горгоната.
После се отпусна. Грант не можеше да направи нищо повече. Притиснал гръб в стената, той се промъкна през помещението до изхода. Рийд държеше книгата на Сурсел до гърдите си. Сигурно я беше грабнал от масата.
— Сурсел я е купил — обяви Грант. — Плочката е на горния етаж.
— Няма да имаме голяма полза от нея, ако не можем да излезем — подхвърли Мюър гневно. — Дори нямаме представа срещу какво сме изправени.
— Кирби спомена, че има радиостанция в колата — обърна се Грант към Джексън. — Можеш ли да я използваш, за да вдигнеш под тревога американската главна квартира?
Джексън кимна.
— Обаче на самолета ще му трябва малко време, за да стигне до тук.
— Ще ги пресрещнем на половината път. От другата страна на планината има летище. Сигурно не фигурира в техните карти, но се намира приблизително между селата Ениспе и Страти в долината.