Выбрать главу

Джексън го погледна смаяно.

— Откъде знаеш?

— Използвах го през войната.

Американецът може би се готвеше да спори, но в същия миг силна експлозия разтърси всекидневната под тях. Облак прах и късове мрамор се разлетяха в коридора. Въпреки пищенето в ушите Грант чу викове пред терасата и още изстрели. Те се втурнаха надолу по коридора покрай безоките мраморни глави. Древните герои ги гледаха отвисоко, замръзнали в своите битки. Спряха в края при ъгъла, който водеше към входната врата и главното стълбище.

— Дай си шапката — нареди Грант и Джексън му я даде.

Един бюст на Сократ стоеше на височината на гърдите върху колона в началото на коридора. Грант му нахлупи меката шапка, след това клекна и започна да бута колоната, която се плъзна леко по полирания мраморен под към фоайето…

Пукотът на два изстрела почти се сля в един: някой стреля с пистолет и куршумите изкопаха мрамора. Половината от дясната буза на Сократ се откърти и падна на пода. Преди да се строши, Грант скочи зад колоната, пъхна цевта на уеблито в тесния процеп между нея и стената и стреля два пъти. Меката шапка падна на пода, а при входната врата нещо по-тежко се сгромоляса с тъп звук.

Грант стрелна поглед към Джексън.

— Прикривай ме. — Изскочи във фоайето и се хвърли зад стълбището. Никой не стреля по него. Надникна иззад една колона. Труп в зелена камуфлажна униформа и червена звезда, зашита на ръкава, лежеше с разперени крайници на прага. Там нямаше други хора.

Грант махна на Джексън да тръгне. Американецът спринтира през фоайето, прилепи се до стената при входната врата и рискува един бърз поглед навън.

— Колата още ли е там?

— Да, но не виждам Кирби.

— Важното е радиостанцията да е там.

След знак на Грант Джексън се хвърли навън през входната врата и се претърколи по стълбите до колата. След това потърси укритие зад задната гума. Грант зачака да се посипят куршуми, за да отговори веднага на огъня, но явно никой не ги беше видял.

Джексън се промъкна до багажника и измъкна преносимата радиостанция. Преви се под тежестта й и с мъка я пренесе при стоповете на пакарда, за да провери дали има някаква опасност. Потрепери, защото трупът на лейтенанта лежеше прострян на земята и кървеше в чакъла.

Но сега нямаше време за скръб. Зад един от живите плетове нещо се раздвижи. Грант го забеляза, излезе през вратата и стреля два пъти, давайки достатъчно време на Джексън да изтича нагоре по стълбите. Той залитна под протегната ръка на Грант с револвера и падна на колене.

— Внимавай да не я счупиш — каза Грант, след това стреля още веднъж и блъсна вратата да се затвори. — Поискай от главната ви квартира да изпратят самолет на това летище. Ще ги намерим там. След това открий някоя задна врата и се измъквай оттук. — Насочи поглед към Марина. — Ти ще дойдеш с мен.

— И къде ще ходите? — попита Мюър, изглежда го беше яд, че получава заповеди от Грант.

— Отиваме да намерим плочката.

Грант и Марина оставиха другите и се втурнаха нагоре по извитото стълбище. Щом се качиха на първия етаж и продължиха нагоре, звуците зад тях избледняха и утихнаха. Стъпалата свършиха на следващия етаж с квадратна площадка и коридори, водещи наляво и надясно, и кръгъл прозорец по средата, който гледаше надолу към градината и автомобилната алея. Грант надникна през него.

Продължаваше да вали силно, земята се бе превърнала в грубо платно от зелени и сиви петна, но на него му се стори, че видя група мъже, които се криеха зад подпорната стена под автомобилната алея. Проблесна нещо, което не беше светкавица, и се чу пукот, който не беше гръмотевица. Реши, че няма смисъл да рискува изстрел. Беше прекалено далече за револвера, а и не искаше да издаде местоположението си.

— Къде каза Сурсел, че държи плочката?

Въпросът на Марина го върна обратно към предстоящата задача.

— Източното крило. — Замисли се за миг, след това посочи надясно. — Натам. И още нещо… мисля, че каза да гледам за горгона. Имаш ли представа какво означава това?

— Горгона е чудовище, жена със змии на главата вместо коса, бивници вместо зъби и бронзови лапи вместо ръце.

— Сигурно е била гадна кучка.

— Тя е въплъщение на всичко, от което се страхуват в женската сексуалност. Един неин поглед е можел да те превърне в камък. — Тя му метна поглед, който не беше далеч да постигне същото въздействие.