Един от мъжете пристъпи напред. Беше мършав и твърде дребен за оръжието, което носеше. Изглеждаше силно съсредоточен. Когато се обърна да каже нещо на един от подчинените, на ръкава му проблесна червена звезда подобна на онази, която Грант беше видял на убития в къщата на Сурсел. Мъжът погледна отново към тях, странна усмивка изпълзя на лицето му.
— Сам Грант — каза на английски със силен акцент, — ето че отново се срещаме.
Грант прибра револвера в кобура и отговори с неспокойна усмивка:
— Здрасти, Панос.
24.
— Кой, по дяволите, е този? — настоя Джексън. — Познаваш ли го?
— Панос Русакис, запознахме се през войната. Воюваше срещу германците на Крит.
Джексън посочи оръжието.
— А сега срещу кого се бие?
— За Гърция! — Панос изпъна рамене и сякаш стана по-висок, когато го каза, ръцете му стиснаха оръжието по-здраво.
— Няма да ти харесат неговите политически разбирания — предупреди го Грант, — така че не задавай много въпроси.
— А тези? — Панос посочи с оръжието си другарите на Грант. — Кой…
Замълча, вторачен в Марина, сякаш беше видял привидение.
— Ти? Защо си тук?
Изглеждаше загрижен, объркване се беше изписало на мършавото му лице. За пръв път Грант изпита безпокойство. Русакис погледна Джексън, след това нагоре към небето — бъркотия от синьо, черно и сиво. Бомбардировачите бяха изчезнали, но миризмата на изгоряло продължаваше да изпълва въздуха.
— Защо сте ги довели тук?
— Бомбардировачите нямат нищо общо с нас. Това е дълга история, а ние не искаме да оставаме дълго тук. Един самолет ще дойде да ни вземе от летището. Ако ни оставиш да отидем там, ще ти се махнем от главата.
Русакис излая нещо на един от помощниците си. Партизаните се приближиха.
— Ще дойдете с нас.
Те предадоха оръжията си и поеха в индийска нишка надолу по планинския склон. Нямаха друг избор. Хората на Русакис ги обградиха и пазеха, докато се промъкваха надолу, заобикаляйки камъни, корени и пънове. Слънцето беше изгряло и въздухът беше тежък от влагата, която се изпаряваше от мокрия листак. На Грант му напомняше повече на басейна на река Конго, отколкото на Северна Гърция.
Джексън, който вървеше зад него, попита:
— Откъде познаваш този човек?
— По време на войната работихме заедно на Крит. Той командваше група партизани.
— Значи е познавал и Марина?
— Не много добре. Той и нейният брат… — Грант се поколеба. — … бяха на различни мнения.
— И така може да се каже — обади се Мюър.
След, както им се стори, безкрайното спускане склонът премина в равно пространство. Грант спря и подуши въздуха. Отново се усещаше миризмата на огън, но не на лепкавите мазни пламъци, които беше донесъл самолетът. Този беше оцветен със сладката миризма на борова смола и цвъртящата мазнина на печащо се агнешко. Гладът сряза болезнено стомаха му. Не беше ял нищо от закуската насам. Сега вече беше почти зазоряване.
Изведнъж дърветата оредяха. На неколкостотин метра напред слънцето огряваше тясна ивица, изрязана в гората — самолетната писта. Тя не беше на върха на хребета, а на естествената тераса под него, така че дърветата отгоре я скриваха от почти всеки зрителен ъгъл. Партизаните бяха направили лагера си в гората наблизо: няколко палатки, огнище за готвене и сандъчета с муниции. Две жени в камуфлажни униформи печаха агне на шиш. На Рийд, чието ежеседмично забавление в Оксфорд беше ходенето на кино, тази сцена му напомни „Приключенията на Робин Худ“ и едва ли не очакваше Ерол Флин да се появи измежду сумрачните дървета със своята шапка с перо. Вместо това видя нещо по-изненадващо. В края на лагера бяха струпани клони, които оформяха недодялана отворена колиба с покрив от листа. Грубо изсечени пейки от дънери бяха подредени околовръст, на тях седяха деца, които гледаха внимателно към предната част на помещението, където един сивокос учител пишеше нещо по черна дъска. Няколко от децата се вторачиха любопитно в новодошлите изпод перчемите и тънките плитчици. Учителят почука с показалката по ръба на дъската и те послушно обърнаха глави.
— Какво правят? — полюбопитства Джексън.
— Бащите им са издирвани и не могат да ходят в местните училища, затова семействата им ги водят тук — обясни Русакис.