— Лъже ли?
Хората на Русакис я обкръжиха като глутница, размахваха оръжия и й крещяха да го пусне. Горещ вятър ги обгърна, когато усетиха струите въздух от перките на дакотата. Но отговорът, изписан на лицето на Грант, беше ясен.
— Заклех се, че ще светя маслото на човека, убил Алексей — изсъска тя.
Русакис махна на хората си да останат на място.
— Ако ме убиеш, умираш и ти. Умират и твоите приятели. Всички ще умрат.
В далечния край на пистата самолетът направи остър завой и се приготви за излитане. Грант виждаше как пилотът наднича през предното стъкло, за да види къде са неговите пътници. Партизаните, скрити зад дърветата, очевидно бяха невидими за него.
— Мога ли да направя едно скромно предложение — обади се Мюър.
Всички очи и оръжия се насочиха към него.
— Ти? — изплю Марина. — Ти пък какво има да казваш? Ти ли даде заповедта да убият Алексей?
— Няма нищо общо с мен. Беше си работа на Дирекцията за специални операции, а аз бях от разузнаването. — Мюър отвори табакерата си от слонова кост и запали цигара. — Така както виждам нещата, можем да изкараме целия „Хамлет“ и да завършим с купчина трупове. Или пък да използваме малко шибан здрав разум. Всички, които искат да умрат днес и тук, да вдигнат ръце!
Той огледа групичката мъже, тълпата от корави и гневни лица.
— Добре. Брат ти е мъртъв и това е твоята трагедия, но ако господин Русакис не го беше пипнал, някой друг щеше да го направи. Може би щеше сама да го сториш, ако бе научила истината. Защо тогава да не сключим сделка? Пусни Русакис да си върви, а той ще ни позволи да се качим на самолета и всеки ще може да се махне от пътя на другия и да се заеме с по-важни неща.
Пръстът на Марина върху спусъка се напрегна още. Кръгът мъже около нея се стесни малко повече.
— Ако те пусна, ще ни оставиш ли да се качим на самолета?
— Ако ви оставя, ръцете ми чисти ли са? И между нас няма нищо? — Русакис едва можеше да говори, задушен от хватката й.
— Да.
— И самолетите на янките ще престанат да идват?
Джексън се смръщи:
— Не мога да обещая…
Мюър направо подскочи.
— Джексън, за бога, мисли за важните неща.
— Окей, окей — вдигна ръце американецът в знак, че се предава, — ще спрем бомбардировачите. — Поклати глава с отвращение и погледна към Русакис. — Да знаеш, няма да спечелите тази война.
Марина свали пистолета и разхлаби хватката си.
Русакис започна да разтрива врата си.
— Не може вечно да спирате един по-добър свят.
Те се качиха на самолета, като се привеждаха във въздушния поток на витлата. Слънцето се беше гмурнало сред облаците, а на високите планински склонове гората продължаваше да гори. Видяха цялата долина изпълнена с лепкава златиста омара. Рийд притисна плочката към гърдите си, а Марина извърна глава към илюминатора, опитвайки се да скрие сълзите си.
— Помисли си само какво ще каже Курхозов, като разбере, че неговите собствени хора са ни помогнали да избягаме — разпалено изтъкна Джексън, когато най-сетне се успокои, — а ние вече ще сме измъкнали щита изпод неговия нос.
Грант се обърна към него.
— Ще изпълниш ли обещанието към Панос? Ще изпратиш ли бомбардировачите някъде другаде?
— Разбира се — кимна Джексън безгрижно.
Самолетът се наклони и пое курс към Солун. Грант погледна назад, надявайки се за последен път да зърне златистото небе. Но слънцето беше залязло и долината беше потънала в пушек и мрак.
25.
Вече се беше стъмнило, когато се върнаха в Солун. На летището ги посрещна щабна кола и ги закара в малък хотел. В него нямаше ресторант и единственото място, където можеха да им сервират храна, беше мръсна пивница, пълна с възрастни мъже, които играеха табла и карти. Келнерът им донесе купа с маслини и сарми от лозови листа, които те погълнаха лакомо.
Когато чиниите бяха разчистени и на масата се появи шишето с узо, Рийд извади плочката и я сложи на покривката. Молхо не беше успял да я счупи точно на две половинки. Половинката на Сурсел беше по-голяма от тази на Пембертън и представляваше квадрат със страни около петнайсет сантиметра. Всички се вторачиха в рисунката на задната страна. Беше разделена на три квадрата, отделени със зигзагообразните линии на стилизирано море. В най-горния точно пред назъбената линия, където Молхо беше строшил плочката, две фигури, мъж и жена, стояха от двете страни на могила със странна форма.