Annotation
Братовчедките Нора и Алисия произхождат от заможни семейства. Те често гостуват в къщата на баба си и дядо си във Варадеро. Заедно се научават да плуват в топлите тюркоазени води на Карибско море. Изпитват първите любовни трепети и правят планове за бъдещето. Уверени, че могат да постигнат всичко, което пожелаят.
Режимът на Батиста обаче е свален чрез революция и на власт идва Фидел Кастро. Животът на Нора и Алисия се променя: от разточителните вечери, танцови забави и безгрижни дни на плажа не остава и следа. Религията е забранена, парите постепенно губят стойност, а храната става все по-оскъдна. Безметежното съществуване на райския остров се превръща в неспирна борба за оцеляване. Семейството на Нора емигрира в САЩ, докато това на Алисия остава в Куба с надеждата за по-добро бъдеще.
Нора постепенно намира мястото си в новия свят, но не спира да тъгува по родината и братовчедка си. Двете поддържат връзка чрез писма, в които споделят най-съкровените си преживявания.
Алисия се бори с всички сили с лишенията, но я връхлитат още по-големи беди. Въпреки че е устроила живота си, Нора се връща в Куба, за да ѝ помогне…
1
ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ
Сесилия Самартин
На всички братовчеди
Благодарности
Не бих могла с чиста съвест да сложа името си на тази творба, без да благодаря на хората, които направиха възможно да споделя тази история: моя агент, Моузес Кардона, от „Джон Хокинс енд Асоушиътс Инк“. Вечно ще съм му благодарна за интелигентните напътствия и безкрайната подкрепа; моите редактори Джоана Кастильо и Ейми Таненбаум, изпълнили това издание с ентусиазъм и енергия, които дават нов живот на книгата. С професионалисти като тях до себе си, не мога да не победя.
Искам също да благодаря на съпруга си — Стивън Майлс, без когото не бих могла да изживея мечтата си.
Сънувам наяве
Сънувам наяве,
и денем, и нощем сънувам.
Ту виждам ширналото се
бурно море,
ту набраздените пясъци
и лъва — на пустинята цар.
А в пяната на морските вълни,
в пясъците, яхнало дръзко
шията на лъва, едно момче,
на душата ми господар,
се носи в съня ми.
И то ме зове,
и денем, и нощем то ме зове!
[1]
Хосе Марти
Скъпа Алисия,
Казаха ми, че това писмо може да не стигне до теб, защото комунистите ще го нарежат на парчета, но когато видях снимката, на която сме заедно на плажа Варадеро, осъзнах, че все пак трябва да го напиша. Гледам я всяка вечер и си спомням какъв беше животът, когато бях истински жива. Не чувствам това място като свое и всяка сутрин, когато се събудя и видя, че съм още тук, искам да затворя очи и да заспя завинаги.
Сега са ми останали единствено спомените. Обичам ги и ги мразя заради това, което ми причиняват. Обичам ги, защото, когато потъна във виденията им, кухата болка в сърцето ми изчезва за малко. Мразя ги, защото са толкова красиви, че ме заблуждават, и започвам да вярвам, че наистина съм си у дома, а после отново ми се налага да си тръгна.
Иска ми се да съм там с теб. Иска ми се в момента двете да се приготвяме за плажа без никаква грижа в главите, освен дали ще завали предобед, или не…
Куба
1.
Това, което обожавам най-много, е топлината, как тя ме достига и се разлива до върховете на пръстите ми, докато не се почувствам част от слънцето, сякаш то грее вътре в мен. Виждала ли си как океанът притихва и става гладък като стъкло, или как се къдри към брега с въздишка? Ако познаваше страната ми, щеше да знаеш, че морето може да бъде много различно: предано и синьо като небето, в един миг блестящо тюркоазено, в следващия толкова ослепително, сякаш слънцето грее изпод вълните му.
Често стоя на брега, докъдето стигат вълните, заровила пръсти в мокрия пясък, и се взирам в призрачната сива линия на хоризонта, която отделя морето от небето. Затварям очи за миг и вече не съм сигурна кое кое е, просто се нося в синьо-зелената вселена. Аз съм риба и после птица. Аз съм златна русалка с дълги, развети от вятъра коси. С едно махване на опашката мога да се върна в морето и да изучавам бреговете на други земи, но как бих могла да изоставя това място, което смълчава душата ми като за молитва?