До края на деня Алисия спа дълбоко, а ние с Лусинда сновяхме из апартамента на Беба и си шепнехме. И двете бяхме шокирани от разкритието на старата жена, но когато опитах да я попитам за това, тя ми отговори уклончиво:
— Когато съм в транс, не знам какво ще кажа, Нора.
— Ами ако Тони не е мъртъв?
Беба изобщо не се тревожеше за този вариант. Тя духна свещите една по една и поклати решително глава.
— Щом е станало, е станало.
Насочих вниманието си към това да подготвя Алисия за краткото ни пътуване до дома. Увихме я в одеялата, наместихме възглавниците и трите се отправихме към улицата.
— Оставете я да спи колкото ѝ се спи — каза Беба, а белият ѝ тюрбан проблесна в тъмната уличка. — Ще се събуди преди полунощ и ще бъде по-добре.
Алисия се събуди точно в дванайсет без петнайсет. Изведнъж отвори очи и ни погледна с бистър поглед, сякаш изобщо не бе спала, а беше водила оживен разговор. Постави ръка върху Лусинда, която лежеше до нея, и тя също се събуди. Беше отказала да се отдели от майка си, откакто се бяхме прибрали, и постоянно задаваше въпроси за баща си и дали той наистина е мъртъв, и какво е означавало всичко това с Беба. Не знаех как да ѝ отговоря.
— Жадна съм — каза Алисия. — Ще ми дадеш ли вода, моля те?
Лусинда скочи от леглото и изтича към кухнята.
Алисия ми кимна да отида да седна до нея.
— Чувствам се лека като перце. Болката, която ме стискаше като менгеме и изцеждаше живота от тялото ми, е някъде много далече, като звезда, която блещука към мен, но не може да ми навреди.
— Толкова се радвам, Алисия.
Хванах ръката ѝ и тя стисна пръстите ми с изненадваща сила.
— А очите на Тони са по-близо от болката. Знам, че е там, виждам очите му. Току-що го сънувах. Танцувахме при морето двамата. Реехме се над палмите и видяхме Куба там, в ниското, да се носи като откъснат лист в реката. Носеше се към огромен водопад и после се спусна рязко от върха му и се приземи на дъното далече надолу. — Усмихна се и затвори очи. — Беше добре, когато се приземи, съвсем добре.
— Почини си пак, Алисия. Сега трябва да си почиваш.
Очите ѝ се отвориха рязко и тя отново беше дете, блестяща и удивителна, с бърза и находчива мисъл.
— Всичко ще бъде наред, Нора. Не се тревожи повече.
На следващата сутрин тръгнах рано, за да открия Рикардо. Не беше обичайният ден за среща с него и нямах представа дали той ще бъде на поста си, но реших, че ако го няма, мога да разпитам за Тони в администрацията на затвора. Нямах какво да губя, нямах какво да крия.
Когато пристигнах, не видях никого в кабинката на охраната, но после Рикардо се появи иззад сградата, закопчавайки ципа на панталона си. Потреперих, като осъзнах колко пъти Алисия го бе виждала в подобно положение. Той изпъчи гърди, когато ме видя, подсмръкна шумно и бързо опипа кобура с косматата си ръка, за да се увери, че револверът му е на мястото си.
— Това не е вход за посетители — информира ме той навъсено. — Трябва да отидеш от другата страна.
— Не съм посетителка. Аз съм братовчедката на Алисия. Виждали сме се.
Рикардо ме изгледа изпитателно под издадените си потни вежди. Претърколи езика върху нещо в устата си и после го изплю. Слюнката му блесна върху прахоляка. Той разкрачи крака и продължи да стиска револвера си.
— Какво искаш? Днес не е денят, в който трябва да дойдеш.
— Имам основание да смятам, че Тони Родригес е мъртъв, и то от доста време.
Рикардо примигна, за да отмахне потта от очите си, но не каза нищо.
— Можеш ти да ми кажеш истината или ще вляза вътре и ще науча сама, но не мисля, че искаш неприятности.
Той оголи жълтите си зъби и устните му потрепнаха.
— Какви неприятности можеш да ми създадеш?
Пристъпих напред.
— Мога да им кажа, че си изнудвал една безпомощна вдовица и си я принуждавал да ти носи храна и да изпълнява сексуални услуги.
Усмивката на пазача премина в сух смях.
— И как ще го докажеш, а? На никого не му пука за това. Няма да ми направят нищо.
Не се съмнявах, че е прав, и безпомощността, която изпитвах, съчетана с омразата ми към Рикардо, беше непоносима. Изведнъж ми хрумна нещо, сетих се за физиономията му при последното ни посещение, когато Алисия му бе споменала, че следващия път може да дойде Берта, за да донесе продуктите.
Вдигнах високо глава.
— Смятам, че управата на затвора ще се заинтересува, че е възможно да си болен.
— Какви ги говориш? — Очите на Рикардо щяха да изскочат от орбитите си. — Алисия каза, че се е разболяла, след като…
Направих още една крачка напред и улових погледа му.
— Не говоря за Алисия…
Малките му очи се ококориха още повече и той заекна за първи път.
— Берта е здрава, тя е като млада крава и аз… аз се чувствам съвсем добре.