Не е ли смешно как нито спим, нито сме будни? Едновременно сме и двете. Но знам кога съм повече заспала, отколкото будна, защото за момент не съм толкова жадна. Сънувам, че плувам във вода, която става за пиене. Сипвам си газирани напитки върху кубчета лед, които тракат и танцуват в чашата. Усещам силна струя вода да се излива от гърлото ми. Толкова силна, че не мога да затворя устата си. Избутва зъбите ми и наранява гърлото ми, ако опитам да преглътна. Това е по-лошо от постоянната жажда, която разбирам и с която мога да се боря в мислите си. Не издържам повече. Надявам се ти да не усещаш това, моля се на Бог да не го усещаш.
Тъмните облаци се скупчиха на небето по залез-слънце. Още един ден мина като вселена от забравено време. Вълните се усилиха и хвърляха мрачни сенки около нас, когато се показахме изпод одеялото. Усетих капка дъжд върху носа си, после още една. Миниатюрни капчици кацнаха на гъстите мигли на Лусинда и я накараха да замига с любопитни очи. Проливният дъжд рукна изведнъж. Изгребвах водата с обувките на Мануел и казах на Лусинда да пие от дъното на лодката. Направих същото. Слава богу, не бяхме загубили празните шишета от вода и успях да напълня едното наполовина, преди дъждът да спре, преди Лусинда да повърне водата, която бе нагълтала лакомо. Аз също повърнах. Бяхме пили вода, пропита с мръсотията от телата ни, немити почти цяла седмица. Загубихме всичката вода, която изпихме, а може би и повече, но тя се беше просмукала в кожата ни и бе отмила тънкия слой сол. Одеялото ни беше мокро, ние също, но спахме дълбоко, като в транс, цялата нощ. Пийвахме вода от бутилката на съвсем малки глътки и гледахме звездите над главите си.
Лусинда, разказах ли ти как двете с майка ти планирахме да избягаме от къщи? Тя искаше да ме спаси от това да стана монахиня. Бяхме сигурни, че ще ни бъде по-забавно да станем танцьорки във вариете. Майка ти даде тази идея. Всъщност тя даваше повечето идеи, но винаги се грижеше за мен. Беше най-красивото и умно момиче, което познавах. Когато вървеше по улицата, всички погледи се приковаваха в нея, всички комплименти бяха за нея, всички ѝ се възхищаваха. Тя вървеше, загледана право пред себе си, с изправен гръб, нито надута, нито засрамена, просто щастлива да бъде това, което беше.
Лусинда, чуй ме. Ако Джереми вече не ме иска, ще бъдеш ли щастлива да живееш само с мен? Има вероятност, голяма вероятност той да се е уморил да ме чака. Да, той ме обича, но не разбира защо трябваше да стоя в Куба толкова дълго. Не можех да те оставя. Сега може двете да умрем заедно. Не се страхувам, че ще умра, Лусинда. Майка ти умря толкова спокойна в ръцете ми в онзи следобед на плажа. Пое си дълбоко дъх, потрепна леко и умря толкова красиво, колкото и живя. Тя много ми липсва.
Хвани ме за ръка, Лусинда. Искам да вземеш това. Това е свещта, която майка ти ми остави. Донесох я в торбата с портокалите. Имам кибрит и ако не се е намокрил, мога да запаля свещта, когато стане нощ. Знаех, че ще искаш да я видиш. Мога да я сложа тук на пейката, за да я гледаме, докато лежим. Не е ли красива? Знаех, че ще ти хареса. Сега можем да заспим и да се чувстваме в безопасност. Свещта ще ни пази от всичко.
Някой бута лицето ми, разтрива очите ми, разтяга ме назад и напред. Протягам ръка към Лусинда, но тя вече не е до мен. Опитвам да стана и много ръце ме задържат легнала върху някаква груба като шкурка повърхност, която мирише на пластмаса и белина. Някакви мъже говорят наоколо, приглушени думи, които се носят и отлитат. Трябва да намеря Лусинда. Тя може да е паднала във водата, а е сляпа и не може да плува. Не разбирате ли какво ви казвам? Трябва да намеря Лусинда!
— Лусинда е добре. Много е обезводнена, но спи спокойно под палубата. — Едва успявам да отворя очи, но разпознавам гласа на Джереми и знам, че лешниковите му очи ме гледат. — Ти също си добре, любов моя. Слава богу!
„Искам да говоря с теб, искам да говоря с теб, Джереми, но не мога да изрека нито дума.“
Той прокарва треперещи пръсти по челото ми и аз виждам подутите му очи, уморени от недоспиване и плач. Моите очи искат да се затворят, но се страхувам, че когато ги отворя отново, той няма да е тук.
Джереми шепне в ухото ми:
— Беба ми се обади сутринта, когато сте тръгнали. Каза, че не сте успели да се качите на кораба и че трябва да ви търся в морето. Търсим ви цяла седмица и ви намерихме тази сутрин, точно преди да изгрее слънцето. Тъкмо се канехме да обърнем, когато видяхме пушека. Лодката гореше под вас. Нямаше да ви намерим, ако не беше пушекът.