Пръстите на Алисия ме пускат и вълните ме връщат на брега, а аз ги гледам как изчезват отвъд морето, оттеглят се в забравата на покоя.
Събудих се сутринта преди Бъдни вечер сред необичайно и шумно оживление. Планът беше мама и татко да пристигнат рано и да помогнат на Джереми да приготви храната за вечерята. Марта, Еди и децата трябваше да се появят чак към пет следобед. Ужасявах се от пиршеството с печено свинско с банани, черен боб, ориз и юка, което ме очакваше. Стомахът ми се разбунтува, като си представих съдържанието на чантите с покупки, които шумоляха в кухнята. Разговорът между Джереми и родителите ми не звучеше като добросърдечен спор покрай планирането на семейната вечеря за празника. Беше разгорещен и нервен. Бяха повишили тон и отчетливо чувах гласа на мама над всички останали:
— Докторът каза да не я разстройваме. Това знам.
Спорът продължи и се зачудих дали в болницата нямаше да намеря малко спокойствие. Не бях отбелязала подобрение и не бях забравила обещанието си пред Джереми. Най-вероятно това беше поводът за спора им: кога и как да ме пратят в лудницата. Опитах да събера сили, за да стана от леглото и да започна да си приготвям багажа. Зачудих се какво да кажа на Лусинда за отсъствието си. Джереми бе успял да ѝ намери училище, същевременно ходеше на работа и водеше Лусинда на медицински прегледи. Тя щеше да тръгне на училище след коледната ваканция. Знаеше, че не мога да помагам на Джереми, защото не съм добре, но свързваше болестта ми с преживяното от нас и явно разбираше, че не трябва да говори за него.
Сега стояха точно пред вратата на спалнята и опитваха да бъдат тихи, но страхът в гласовете им ме накара да потреперя. Отвориха рязко вратата и нахлуха в стаята със зачервени лица.
— Джереми, не го прави! — каза мама, крайно разтревожена.
— Трябва да го обсъдим още малко — добави татко твърдо.
Джереми поклати глава.
— Никога не съм пазил тайни от Нора преди, нямам намерение да започвам сега.
— Но сега тя не е тази Нора, която познавахме — настоя мама. — Не го ли разбираш? Нора е болна и ако го прочете, може да се влоши още повече.
— Какво ѝ има на леля Нора? — Тънкият глас на Лусинда прозвуча от вратата и принуди всички да замълчат.
— Нищо, скъпа. — Мама я въведе в стаята, като я хвана за ръката. — Леля ти Нора е малко слаба, но ще се оправи.
Джереми ми подаде един плик.
— Това пристигна за теб вчера. Изпратено е няколко дни преди смъртта на Алисия. Може би се е загубило в пощата или са го пратили някъде по погрешка. — Той погледна мама и татко, които бяха пребледнели от страх и се държаха за Лусинда. — Родителите ти са разстроени, защото смятат, че писмата на Алисия са ти причинили повече вреда, отколкото добро. Казват, че си прекалено уязвима, за да прочетеш още едно писмо от нея точно сега. — Пликът увисна в пръстите му между нас. — Ти как мислиш?
— Мисля, че искам да го прочета насаме — казах, свела поглед. Всички се обърнаха да излязат, а аз протегнах ръка към Лусинда. — Остани с мен, Лусинда. Майка ти би искала да си тук.
Тя дойде до леглото ми и се сгуши до мен. Усетих главата ѝ върху рамото си, докато отварях плика. Бавно разгънах листовете на писмото.
Скъпа Нора,
Когато четеш това, искам да си представиш, че лежиш под нашите палми на Варадеро и гледаш към небето, защото там си представям, че съм аз в този момент, а ти си до мен, слушаш ме и се усмихваш, както правиш винаги, и тревогите ми отлитат заедно с бриза. Въпреки че се изкушавам, няма да ти напиша тревогите си сега. Вместо това ще ти напиша нещо, което винаги си искала да знаеш, откакто бяхме малки момичета и си играехме на плажа. Дори и сега чувам гласа ти да ме пита, докато се взираме в слънцето през клоните на палмите: „Видя ли Бог? Какво Го помоли?“. Предполагам, че сега вече мога да ти кажа. Всеки път Го молех да ми изпрати ангел хранител, който винаги да се грижи за мен. Години наред си мислех, че Той не ме чува, защото ангелът ми не се появяваше, както очаквах, над леглото ми, с пухкави криле и копринена роба, както беше нарисуван в църквата. Вече знам, че ти, скъпа братовчедке, си била моят ангел хранител и моя утеха в най-ужасните моменти от живота ми. Дори и сега, когато очаквам смъртта с мир в сърцето, знам, че ти ще се грижиш за Лусинда с цялото си същество, и затова с радост бих дала живота си и всичко друго.