Истината е, че не само винаги си била мой ангел хранител, но и мой изповедник, и се страхувам, че трябва да ти направя още едно признание. Почти две години вземах американските долари, които ти грижливо сгъваше в писмата си, и ги палех на пламъка на свещта си, банкнота по банкнота. Не исках да призная колко болезнено копнеех за твоя американски живот, за хубавата ти къща, за топлата вода, за денонощните супермаркети, за репортерите, които мразеха политиците и не се страхуваха да ги критикуват по телевизията. Завиждах ти за домашния телефон, за шестте марки паста за зъби, за това, че си лягаш да спиш в чисти чаршафи и с пълен стомах, че се будиш с чаша силно кафе сутрин, и за още много неща.
Опитвах да преодолея ревността си, като си внушавах, че ти и всички като теб сте предали Куба и че аз също я предавах със завистта си. Моля те за прошка. Но вече не се чувствам виновна и не мисля, че и ти се чувстваш виновна, защото ние не сме предали страната си, Нора. Нашата страна ни предаде. Ти и всички, които заминахте, сте сираци, точно като Лусинда. И точно както тя ще те възприеме като своя нова майка, след като аз си отида, вие възприемате американския си живот с цялото си сърце и душа, въпреки че мъката от раздялата още мокри очите ви. Защото, ако чакате сълзите ви да пресъхнат, ще чакате вечно.
Никога не забравяй, Нора, никога не забравяй тази Куба, която познавахме като деца, разкажи за нея на Лусинда и своите деца, преди още да могат да разберат, за да стане тя част от тях, както е станала част от нас. Разкажи им как плувахме в синьо-зелените води на Карибско море и как ядяхме сладко манго, а сокът се стичаше по лицата ни. Разкажи им за танците с придружителки, за белите ленени костюми и за музикантите, които примамваха с мелодиите си дори луната, притихнала в небето.
И винаги помни Куба, която беше като сън… звуците на очарованието ѝ… бриза, който гали душите… нашите палми в небето.
С цялата ми любов,
Алисия
Джереми почука тихо и като не получи отговор, надникна и откри, че двете с Лусинда се бяхме прегърнали и плачехме, след като бяхме прочели писмото три пъти. Не беше сигурен дали да влезе или не, но аз протегнах ръка към него и той бързо прекоси стаята и ни прегърна и двете.
— Обичам те, Джереми — прошепнах и усетих как силите ми се възвръщат, докато сълзите ми продължаваха да текат. — Прости ми, моля те.
Епилог
Почти година по-късно се роди Алисия Гарсия-Маклафлин. Когато я доведохме у дома от болницата, Лусинда я погледна през дебелите стъкла на очилата, с които очите ѝ изглеждаха като гигантски изумруди.
— Тя ми се усмихна, лельо Нора. Видях я да ми се усмихва. — Лусинда не можеше да си намери място от възторг.
По-късно вечерта Лусинда отпусна глава в скута ми, докато люлеех Алисита на ръце. След няколко минути, като приключеше с проверката на тестовете, Джереми щеше да надникне в детската. Щеше да напомни на Лусинда, че е време за капките ѝ за очи и че трябва да си измие зъбите преди лягане, нищо че вече ги е мила веднъж сутринта. Лусинда щеше да възрази, че не е уморена, и щеше да опита да изкопчи от него още няколко минути. Той почти винаги ѝ угаждаше, защото знаеше, също като мен, че е чудесно, че Лусинда се държи като нормално тринайсетгодишно момиче.
— Разкажи ми пак историята, лельо Нора — каза тя и стисна леко коляното ми.
— Пак?
— Да, но този път започни от тази част, която обичам, от самото начало.
Прокашлях се и изпънах крака — съвсем бавно, за да не събудя малкото си момиченце. Любувах ѝ се, докато разказвах, и знаех, че тя ме чува в съня си.
— Това, което обожавам най-много в Куба, е топлината, как тя се разлива до върховете на пръстите ми, докато не се почувствам част от слънцето, сякаш то грее вътре в мен.
— Лельо Нора?
— Да, Лусинда.
— Някога ще видим ли Куба отново? Някога ще отидем ли у дома?
Изкушавах се да ѝ отговоря със същите варианти на „може би“, с които ми отговаряха родителите ми, след като заминахме от Куба преди толкова много години. „Може би, ако нещата се променят — казваха те. — Не знаем със сигурност какво ще се случи.“ Тези трохички надежда не можеха да задоволят копнежа на душата ми по дома.