— Днес няма да имаме много посетители — каза леля и присви очи към пътя през замъглените си очила.
— Всеки човек със здрав разум ще си стои вкъщи — съгласи се Лола.
Точно тогава видяхме очертанието на млад мъж на кон, който изникна от маранята над прашния път. Приличаше на дух, който се носеше в нагорещения въздух. Отначало не бяхме сигурни дали яздеше към нас, но с едно тръсване на китката той умело насочи кафявия си кон по тясната пътека, която водеше към къщата. Колкото и да не разбирахме от коне и въпреки разстоянието от точно този конкретен кон, отгатнахме, че той не е като другите коне, които бяхме виждали. Беше млад и пълен с огнена енергия, кон, който би се подчинил само на умел ездач.
— Тони, здравей, Тони! — Лола стана от стола си и му махна с ръце.
— Радвам се, че дойде. Отдавна не се беше вясвал — каза леля Панчита и събра празните чаши, за да поразтреби за този посетител, нов поне за нас.
Младият мъж дойде с коня си до оградата и с едно плавно движение преметна крак и скочи на земята. Кафявият кон вдигна глава недоволно, че ездачът го върза за оградата, вместо да го остави да пасе тревата под копитата си. Бях очарована от съвършената линия на муцуната на животното, от изяществото на всяко негово движение, толкова очарована, че отначало не забелязах удивителния млад мъж, който го яздеше.
Но когато го забелязах, повече не погледнах коня. Тони беше повече от красив. Кожата му беше с цвят на полирано злато и си представих, че ако докосна с език бузата му, тя ще има вкус на мед. Светлите му очи бяха с цвета на плиткото море край брега, където водата преминаваше от синьо в тюркоазено и отново в синьо. Те гледаха замечтано, сякаш притежателят им винаги си мислеше за нещо приятно.
Мъжът се изкачи бързо по стъпалата на верандата, като ги прескачаше по две. Очевидно се чувстваше добре в кожата си, без да подозира, че всяко негово движение притежаваше грация и сила, недостижими за обикновените хора. Целуна нежно Лола и леля Панчита по бузите. Не помня какво каза, само че гласът му беше плътен, но не като на татко, в него се долавяше сладост, подсказваща, че юношеството не го е напуснало напълно. Но широчината на раменете му и очертанията на мускулестото му тяло под дрехите не оставяха съмнение, че не е като връстниците ни братовчеди, които още успявахме да избутаме без много усилия.
Не беше забелязал, че го зяпаме, и аз предпочетох да го гледам от безопасно разстояние, смутена, че странните усещания, връхлетели тялото ми, ще станат видими. Необичайна топлина се беше натрупала в най-дълбоката част на корема ми и се спускаше надолу, предизвиквайки някакъв гъдел между краката, който не бях изпитвала никога преди. Беше като тръпката да те хванат в лъжа, но странно приятна, и ми напомняше за опияняващия ритъм на барабаните.
Алисия изпъна полата си, приглади косата си и тръгна право към тримата, без да каже и дума на Марта или мен. Тони беше с гръб към нас, когато Алисия му се представи, и ние я виждахме над широката извивка на рамото му.
Лицето ѝ грееше, а устните ѝ бяха блестящи и червени, сякаш току-що беше яла пресни ягоди и не си бе направила труда да си измие устата. Няколко кичура коса се бяха изплъзнали от опашката ѝ и очертаваха лицето ѝ като навити златисти панделки. Зелените ѝ очи искряха съблазнително и уверено. Беше поставила едната си ръка на кръста, а с другата си играеше с един от падналите на рамото ѝ кичури. Досега не бях забелязала издутините под блузата ѝ, нито променената извивка на ханша, когато тя отпуснеше тежестта си върху единия крак, както бе направила сега. Алисия бе прекосила верандата до далечния ѝ край и се беше превърнала в жена.
— Елате да се запознаете с племенника на Лола — каза леля Панчита на нас с Марта.
Двете се замъкнахме до другия край на верандата, но с мен не се случи подобна трансформация. Чувствах се невероятно смутена, когато Тони се обърна и ми протегна ръка. Беше твърда и леко загрубяла, а докосването му ме остави без думи. Марта се кикотеше и задаваше въпроси за коня, а аз се опитвах да заема същата женствена поза като Алисия, но чорапите ми се бяха свлекли до глезените и блузата ми висеше извън полата, въпреки напомнянето на леля да се запаша, така че сега скриваше всякаква идея за талия. А когато Тони ми се усмихна и ми намигна с едно от невероятните си очи, почувствах как коленете ми омекнаха като желе и езикът ми се вкамени.