После забелязах движение. Нещо тъмно се движеше в тъмнината, местеше се. Дали Алисия се връщаше? Сърцето ми подскочи радостно от тази вероятност и едва не извиках с глас. Но ако не беше Алисия? Ако беше някой от злите духове на нощта, за които ми бе разказвала Беба? Докато тя режеше лук и зелени чушки в огряната от слънце кухня, аз изобщо не се страхувах, но тук, в ноктите на нощта, докато всички спяха, някой зъл дух лесно би могъл да ме погълне.
След няколко минути, в които стоях като парализирана, забелязах, че движещата се сянка в тъмнината вече е по-близо и подскача по познат начин, който би ме успокоил, ако не бях на ръба на истерията. Това беше Алисия, която ходеше невъзмутимо, сякаш подритваше миди по плажа. Косата ѝ се развяваше в нощния въздух и улавяше отблясъците на звездите. Тя не ме видя и аз бих ѝ извикала, но се страхувах, че ще събудя Марта и леля Панчита.
Когато Алисия най-после вдигна поглед, ахна изплашено, преди да осъзнае, че това съм аз, и после ускори крачка. Погледнах зад нея, за да видя дали някой я следва, но тя бе съвсем сама.
— Защо се забави толкова? — Страхът ми беше прераснал в гняв.
Тя се усмихна леко, когато заговори:
— Бях с Тони. Той ме целуна.
Устните ѝ бяха подути, сякаш беше изяла нещо, към което е алергична.
— По устните? — попитах невярващо. Само възрастните се целуваха по устните.
Алисия кимна и разтри очите си.
Мина покрай мен и спокойно отвори вратата, сякаш се връщаше от дълъг и мързелив ден на плажа. Изрита обувките си, издърпа роклята си презглава и я пусна на пода. После се отпусна в леглото си и заспа моментално.
Аз се погрижих да върна резето на вратата на мястото му, без да вдигам шум, после закачих роклята на Алисия в гардероба и обиколих на пръсти стаята, за да подредя всичко така, както беше, когато леля загаси лампите, сякаш преди цяла вечност. Тя не трябваше да разбере за случилото се. Алисия се беше върнала и всичко беше наред.
Когато се събудих, слънцето огряваше дървения под толкова ярко, че отгатнах, че е почти десет. Леглата на Марта и Алисия бяха празни, а в кухнята се чуваше тракане на чинии и лъжици. Вече закусваха.
Отворих мрежата над леглото си и изтичах в кухнята, където леля и Лола се суетяха около кафето, маслото и хляба, както всяка сутрин. Марта беше подпряла лакти на масата и дъвчеше щедро намазана с масло филия още парещ хляб.
— Къде е Алисия? — попитах аз, като забелязах, че не е извадена чиния за нея.
Леля отговори, без да ме погледне, а Лола просто ми издърпа стол и започна да ми маже филия.
— Чичо ти Карлос дойде да я вземе рано сутринта — каза леля накрая.
Бях шокирана.
— Но нали тя щеше да стои още два дни? Защо си е тръгнала толкова скоро? — Възможните отговори на този въпрос накараха косъмчетата на тила ми да настръхнат и аз нетърпеливо натъпках устата си с хляб и масло.
Леля Панчита разбърка усърдно кафето си, после му сложи три лъжички захар, макар да знаех, че го пие само с една.
Погледна ме през дебелите си стъкла, а огромните ѝ очи не мигнаха нито веднъж. Знаех, че няма нужда да повтарям въпроса си, и се размърдах притеснено под спокойния ѝ поглед.
Тя отпи от кафето си, после остави чашата върху чинийката със звучно тракване.
— Беше време Алисия да се прибере вкъщи.
5.
Минаха седмици, без да чуя и дума от Алисия. Всеки път, когато питах мама дали мога да ѝ се обадя, или да я посетя, тя отговаряше уклончиво и смотолевяше нещо, че Алисия е болна или че семейството им е извън града, но никой не отсъстваше от града по време на учебната година. Напомних ѝ това и тя ме изгледа със същия поглед като леля Панчита на сутринта след заминаването на Алисия, сякаш можеше да определи дали съм невинна, или виновна, само по погледа ми. Издържах този тест, но ми беше трудно и не посмях скоро да опитам отново, така че мислено се тревожех за Алисия и се чудех кога ще я видя пак.
Когато настъпи Бъдни вечер, се почувствах по-обнадеждена, че ще я видя. В този ден цялото семейство се събираше на печено прасе в къщата на леля Мария в Хавана. Прасето се печеше в голяма дупка, пълна с жарава и нагорещени камъни. Готвенето траеше цял ден и започваше от рано сутринта. Мъжете стояха в кръг край прасето, пушеха пури, смееха се и си говореха неща, които жените не трябваше да чуват. Аз още не бях жена, но когато отидох да видя прасето, което беше проснато като дебел килим, и вдишах аромата на свинската мазнина, цвъртяща върху разпалените въглени, мъжете се сръгаха с лакти и изведнъж се престориха, че кашлят на средата на разговора си. Това им служеше като някакъв таен код и ги подтикна да направят учтиви коментари за това колко съм висока и да кажат на татко, че ще си има неприятности с мен, когато порасна още малко, защото съм толкова красива, че всички момчета ще се тълпят около мен. Не ги слушах дълго, просто вдишах дълбоко уханието и попитах дали може да побутна прасето с пръчка, както правеха те.