Най-после Алисия и родителите ѝ се появиха — доста късно следобед, когато прасето беше почти готово. Не повярвах на очите си, когато я видях, защото изглеждаше някак избледняла и се беше превърнала в стара черно-бяла снимка, от онези, в които хората се взираха в обектива, сякаш са умрели.
Алисия носеше кафява рокля почти до глезените, а косата ѝ бе прибрана в стегната плитка на гърба. Алисия мразеше кафявия цвят. Тя обичаше розово, светлосиньо и жълто. Може би мама бе права и Алисия беше болна. Всъщност тя още изглеждаше малко болна. Ние ѝ махнахме радостно, но тя едва повдигна ръка в отговор.
Когато се приближи до хората на верандата, всички се скупчиха около нея. Аз не бях единствената, на която бе липсвала, и за няколко минути старата ѝ усмивка се върна и очите ѝ грейнаха ярко — ту зелени, ту златисти. Беше отново красива, както преди.
Пак забелязах, че фигурата ѝ е станала по-женствена и гърдите ѝ опъваха твърдия плат на роклята. Потупа по главите малките ни братовчеди с дългите си грациозни пръсти, взе си от пилешките крокети, които ѝ предложи майка ми, след като я целуна силно по бледата буза.
— Липсваше ни — чух, че ѝ прошепна мама.
След вечерята двете с Алисия успяхме да останем насаме. Седнахме зад розовия храст и тя бръкна в чорапа си и извади малък бял плик. Подаде ми го със сериозно изражение, сякаш ми даваше нафора.
— Ако някой прочете това писмо… ще ме изпратят надалече завинаги. Трябва да ми обещаеш, че ще пазиш тайна.
— Какво е?
— Кълнеш ли се да не кажеш на никого?
— Обещавам.
Алисия хвана ръката ми и постави плика в нея.
— Това е за Тони. Трябва да му го дадеш следващия път, когато го видиш, следващия път, когато отидеш в къщата на леля Панчита.
— Защо не му го дадеш лично?
— Защото не ми е позволено да отида там никога вече, нито да говоря за случилото се. Това е част от сделката.
— Сделката?
— Моята сделка с Бог. — Веждите на Алисия се навъсиха така силно, че на челото ѝ се образува дълбока бръчка. Не бях виждала момиче с такива бръчки на лицето си.
Сгънах плика два пъти и го натъпках в джоба на блузата си, после го притиснах силно до гърдите си, за да не се забелязва, доколкото бе възможно.
— Като изпращаш това писмо на Тони, не нарушаваш ли сделката си с Бог?
Алисия сплете пръсти и погледна нервно над розовия храст по посока на къщата.
— Нарушавам я.
— Кажи ми какво стана.
Тя опита да седне по турски, но дългата ѝ пола беше твърде тясна, така че се наложи да седне като дама, свила крака настрани. Отпусна ръце в скута си и ми заприлича на монахиня повече от всякога.
— Лола е била там онази нощ, нощта, когато отидох да се видя с Тони. Тя ме е видяла, но аз нея — не.
— Лола… те е видяла с Тони?
Алисия кимна.
— На следващия ден, много рано, тя се обадила на леля Панчита и ѝ разказала всичко. Сигурно е било още през нощта, защото леля се обадила на родителите ми и те веднага дойдоха, за да ме отведат у дома, преди някой да се е събудил. Заведоха ме при лекар да ме провери, един старец с лош дъх и червен нос на петна. Той ме накара да легна на една маса и да разтворя широко крака, за да ме огледа. След това ме изпратиха да стоя при един свещеник и няколко монахини. Молехме се през цялото време и ядяхме боб и ориз със съвсем малко месо. Ходехме на църква по два пъти дневно и ме караха отново и отново да разказвам на свещеника какво се е случило между мен и Тони, но не ми вярваха, когато им казвах, че той не е направил онова, което всички си мислеха, че е направил. Той само ме целуна по устата и ми каза, че ме обича. Не ме е насилил, както казваха те.
— Насилил?
— Нали знаеш, както когато мъжът и жената си правят бебе. Когато правят секс.
Бях слисана. Как можеше Алисия да отрича, че е правила секс, когато аз не бях сигурна дори как ставаше тази работа? Като видя колебанието ми, тя въздъхна.