Всичко звучеше много хубаво и като цяло възрастните в семейството одобряваха чутото, а татко толкова се радваше, че чичо Карлос се е върнал, че двамата най-после бяха на едно мнение за нещо. Стояха край телевизора и слушаха речите на Фидел като войници, застанали мирно. Татко беше особено доволен от обещанията за свободни и демократични избори. Чичо Карлос се радваше, че Батиста е прогонен и че е дал и своя принос за това, макар че предпочиташе да не влиза в подробности точно какво беше направил.
— Нищо не може да е по-лошо от онзи негодник — повтаряше той отново и отново, усмихнат, а в джоба на ризата му никога не липсваха пури.
През цялото време Беба стоеше на прага на кухнята, оглеждаше всичко със скръстени ръце и клатеше неодобрително глава.
— Имам лошо предчувствие за този човек.
— За Кастро? Защо? — попитах я аз.
Тя присви очи и ме погледна подозрително, както правеше, когато мислеше, че съм отмъкнала парче от сладкиша, който пазеше за вечеря.
— На човек, който може да стои на едно място и да изнася речи толкова дълго, трябва нещо да не му е наред.
Аз знаех само, че експлозиите бяха спрели, и единственото нещо, за което трябваше да се тревожа, беше дали съм си написала домашното, какви са плановете за уикенда и дали мама и татко ще ми позволят да си избръсна краката, както правеха другите момичета.
— Прекалено малка си, за да си бръснеш краката — каза мама.
— Краката ми са космати като на татко, а всички други момичета в училище се бръснат.
— Добре, но само до коленете, разбра ли? Само момичетата по улиците бръснат краката си над коленете.
Това беше поредното правило, което не можех да разбера. Но го приех, доволна заради обичайното внимание на мама към външния ми вид и маниерите ми. Изглеждаше, сякаш нещата най-после се връщаха към нормалното.
7.
Двете с Алисия щяхме да отидем на първите си официални танци във „Варадеро Бийч Клуб“. Баба ни избра рокли и ги донесе у дома един следобед, докато ние седяхме с дядо и пиехме какао с кондензирано мляко.
— Не бъди тъжна. Ние с теб също ще се забавляваме, Мартика — каза дядо на Марта и я побутна по ръката. — Докато те са на глупавите танци, аз ще те заведа на нощно плуване. Някога плувала ли си в морето през нощта?
Марта поклати глава, заинтригувана, но все още нацупена.
— Вълшебно е. Луната осветява водата в сребристо и…
— Няма да ходиш на нощно плуване с детето, Антонио — прекъсна го баба, докато се суетеше с кутиите и торбите от пазаруването си. — Прекалено опасно е.
— Е, тогава ще се задоволим с разходка и сладолед.
Марта гледаше с копнеж кутиите и опаковъчната хартия.
Баба извади една синьо-зелена рокля, с цвета на морето по здрач, и я вдигна пред Алисия, която запърха игриво с мигли. Очите ѝ веднага придобиха същия морски цвят и косата ѝ блесна като слънце на златисти вълни върху раменете ѝ. Гледахме я смълчани и не зяпнахме само защото бяхме свикнали с красотата ѝ, която разцъфваше все повече с всеки изминал ден. Не се съмнявах, че тя ще бъде най-красивото момиче на танците. Тя беше най-красивото момиче, където и да отидеше.
— Знаех, че този цвят ще бъде идеален за нея — каза баба, видимо доволна от избора си. — А сега да видим какво съм избрала за Нора. — Тя отвори втората кутия, в която имаше нежно кремава рокля с бродирана светлосиня лента на талията. Редом с прекрасната рокля на Алисия, тази изглеждаше ужасно семпла и детинска, по-скоро като рокля за първо причастие, отколкото за танци. Като я видях, ми се доплака, но не исках да обидя баба. Виждах, че тя харесва и тази рокля.
Вече си представях как двете влизаме в клуба. Щяхме да се появим в залата, придружавани от баба, и Алисия щеше да привлече погледите на всички момчета на танците. Те щяха да стъпчат белите ми лачени обувки в устрема си да изкопчат покана за поне един танц, а баба щеше да ме побутва напред, за да привлече вниманието на някого, както уличен търговец, който опитва да продаде презрелите си плодове.
— Този светъл цвят много ще ти отива — каза баба, но никой не гледаше възхитено, както преди малко, никой не се любуваше, смълчан от красотата ми. Дядо вече подреждаше доминото, което играеха с Марта, а Алисия беше заета да оглежда дължината на своята рокля. Стигаше точно над добре оформените ѝ прасци. — Облечи я да видим как ти стои. Не бях толкова сигурна за твоя размер. Все още има време да направим някакви поправки, ако се налага.
— Сигурна съм, че ще ми стане. — Пуснах роклята върху кутията, защото нямах търпение да ми се махне от погледа. Исках да изляза навън, да усетя слънцето и вятъра и да се освободя от срамното усещане, че винаги съм втора. Не разбирах защо изведнъж това беше важно за мен, но за пръв път исках да бъда красива и да привличам възхитените погледи на момчетата, да усещам въздействието на собствената си женственост. Исках да кръстосвам крака и да съблазнявам света с извивката на глезена си, както бях виждала да прави Алисия, докато чакахме автобус в града. Мечтаех да се преструвам, че не забелязвам как мъжете, с които се разминавам, затаяват дъх с надеждата да съм тяхна.