Изненадах се колко много момчета ме поканиха на танц. Приемах поканите им малко смутено и им позволявах да ме отведат на дансинга с изпотените си ръце, които трепереха леко при докосването до моите. Бяха си сложили толкова много одеколон и парфюм, че се чувствах като в гора, пълна с екзотични цветя, някои от които се извиваха съблазнително, а други колебливо в ритъма на мамбото, което оркестърът изпълняваше на сцената. По-възрастните придружителки, майки и баби, си бъбреха край стените на залата и сочеха дъщерите или внучките си, стиснали чантичките си в скута.
Не успях да си разменя и дума с Алисия, която беше постоянно заобиколена от тълпа млади мъже, които изглеждаха малко по-големи от момчетата, които канеха на танц мен. Алисия се държеше съвсем спокойно на дансинга. Усмихваше се и се движеше с грацията на жена с кралски произход, не се смущаваше ни най-малко да бъде постоянно в центъра на вниманието. Тя беше звездата на бала и всички глави се обръщаха след нея всеки път, когато тя излезеше на дансинга, а партньорът ѝ сияеше гордо, сякаш го бяха обявили за крал на света. Другите момичета ѝ отправяха завистливи погледи и бързо проверяваха дали Алисия е привлякла вниманието и на техните партньори по танц, които неизменно се оказваха под въздействието на красотата ѝ.
Едно от момчетата, с които танцувах — висок младеж с пъпки на лицето и потни длани, ме попита дали Алисия ми е братовчедка. Погледът му беше изпълнен с такова възхищение, сякаш говореше за Мерилин Монро.
Докато вървяхме към къщи след танците, Алисия се кикотеше заради момчетата, които ѝ се бяха обяснили в любов, как бяха възвеличавали красотата на косата ѝ, на кожата, на очите ѝ. Аз също имах с какво да се похваля, но далеч не с толкова много комплименти като Алисия. В един момент едно момче дори опитало да я целуне по бузата, когато тя му подала ръката си.
Баба слушаше внимателно и вървеше съвсем бавно. После спря и се обърна към Алисия, макар че говореше и на двете ни:
— Вие сте красиви и момчетата и мъжете са естествено привлечени от красотата, но не трябва да позволявате на комплиментите им да ви главозамаят.
— Те просто се държаха мило — каза с усмивка Алисия.
— Мило — изсумтя баба и намести очилата си с рязко движение на пръста. — Един мъж би се държал мило и с магаре, ако е достатъчно отчаян. Никога не позволявайте на момче, което не ви е баща или дядо, да ви докосва или целува. Има си места, където мъжете могат да отидат, ако изпитват такава необходимост.
Знаех, че баба намеква за бордеите в Барио де Колон, където проститутките ходеха по улиците почти голи и пушеха дълги цигари. Всички знаеха, че там младите мъже научаваха изкуството на любовта и физическата наслада. Беше ясно също така, че младите момичета не се нуждаят от подобно обучение. Те щяха да го получат от съпрузите си в сватбената нощ. Придружителките имаха грижата това обучение да не започне по-рано.
Почти бяхме стигнали до къщи, когато зададох въпроса, който ужасно разстрои баба:
— Бабо, а кои са онези дами, проститутките? Те откъде са?
Баба се закова намясто и ме изгледа невярващо.
— Как можеш да говориш за тези неща? Една млада дама не се интересува от това. Не трябва да говориш подобни неща, разбра ли? — Бузите ѝ бяха видимо поруменели дори и в тъмнината на нощта. — Тези жени са продали душите си на дявола. Те са по-лоши от кучетата. Само това ти трябва да знаеш. — Закрачи пред нас, сякаш изведнъж се беше притеснила, че е навън през нощта с такива невежи млади дами.
Не посмях да я попитам за душите на мъжете, но можех да си представя отговора ѝ. Мъжете оставяха душите си до вратата, заедно с шапките, и после си ги вземаха неопетнени, когато си тръгваха в края на вечерта. А когато една жена загубеше душата си, това беше необратимо.
8.
Експлозиите започнаха отново, този път се чуваха и изстрели. Понякога имах чувството, че се стреля точно под прозорците ни, а не далече, в някоя друга част на града. Неведнъж изстрелите проехтяваха посред нощ, а ние клякахме на земята, под нивото на прозорците, като войници във филм за войната, треперехме и чакахме тишината да се завърне. Един следобед двете с Беба се хвърлихме на пода в кухнята и Беба, без да иска, събори доматите и лука, които режеше за вечерята. Останахме залегнали сред тях няколко минути. Когато всичко свърши, внимателно събрахме всяко парченце лук и домати, които бяха паднали, и ги измихме. Тъй като недостигът на продукти се засилваше с всеки изминал ден, не можехме да си позволим да изхвърлим нещо.