— Плажът е толкова красив и топъл, но думите не ми стигат. Мога да кажа, че там сърцето ми е на мястото си.
Скъпа Алисия,
От всички писма, които съм ти написала, се надявам това да стигне до теб повече от всички останали. Може би не е съвсем така, но в момента съм разстроена и ми се струва вярно. Не мога да мисля за нищо друго, освен че искам да ти пиша и да си представя, че си тук, или още по-добре, че аз съм там.
Има сериозен проблем с Марта. Започнах да забелязвам, че тя тръгва за училище поне петнайсет минути по-рано от необходимото с обяснението, че иска да стигне в училище по-рано, за да си осигури „летящ старт“ с ученето, каквото и да означаваше това. Харесва ѝ да използва американски изрази — като „махни ми се от гърба“ и „до скоро, алигаторе“ — и опитва да се държи, сякаш е родена тук, с което според мен само изглежда по-глупаво.
Аз винаги вървя към училище по един и същ път, но една сутрин бяха разкопали улицата, затова минах от друго място. Точно тогава забелязах Марта, която седеше на една веранда и не беше сама. Беше с едно момче. Виждала съм го в училището, затова знам, че е няколко години по-голямо от Марта.
Те не ме видяха, макар че закрачих толкова шумно, че ме заболяха петите. Дори не мога да си представя какво правеше Марта с онова момче. Тя знае, че не трябва никога да остава насаме с момче. Но от начина, по който се гледаха, отгатнах, че това не е първата им среща.
Извиках я по име точно когато той се навеждаше да я целуне и тя подскочи, очевидно ужасена, че съм я хванала на местопрестъплението. Но когато слезе от верандата и тръгна към мен, изглеждаше отново като малкото момиче, каквото беше в Куба. Искаше ми се да я заведа веднага вкъщи и да я напъхам под леглото, да я нашляпам, докато се вразуми.
Каза ми, че това е Еди, приятелят ѝ. Можеш ли да си представиш? После ми заяви, че тук нещата били различни и хората не спазвали толкова стриктно правилата, както в Куба.
Аз направо се разкрещях посред улицата:
— Не ме интересува какво правят хората. Не можеш да промениш факта, че си кубинка, дори и да промениш косата и дрехите си, да целуваш всяко срещнато момче и да ядеш хамбургери за закуска, обяд и вечеря. Не можеш да го промениш!
Марта ме гледа няколко секунди и си помислих, че ще се разплаче, но всъщност само се е тревожела дали ще кажа на мама и татко какво съм видяла. Дълго мислих как да постъпя. Накрая реших да не им казвам, защото не искам да я изпратят някъде, както постъпиха твоите родители с теб, но може да променя мнението си.
Изминахме мълчаливо останалата част от пътя до училище и когато се разделихме на ъгъла, не ѝ отговорих, когато тя ми каза „довиждане“. След училище пак отказвах да ѝ говоря.
Може би ще прочетеш това и ще решиш, че съм твърде строга с Марта. Но според мен тя предава това, което е, и за какво? Заради едно американско момче, животът на което се върти около футбола. Обзалагам се, че той дори не знае къде се намира Куба на картата. Ако ти беше тук и живееше на това място, знам, че щеше да ме разбереш. Липсваш ми повече от всякога.
Нора
На следващата сутрин изпратих писмото до Алисия и пристигнах в училище с една-две минути по-късно, но Джереми не ме чакаше, както обикновено, а говореше със Синди. Тя погледна към мен, после към часовника на стената, подразнена, че съм ги прекъснала. Но всъщност тя беше човекът, който пречеше. Двамата с Джереми имахме уроци по английски и испански всеки ден и той напредваше много бързо. Постоянно ми повтаряше, че съм добра учителка и че трябва да помисля дали да не се ориентирам към тази професия. Като казваше това, лешниковите му очи гледаха много мило, а ръката му сякаш се приближаваше леко до моята. Напоследък се случваше ръцете ни да се докосват случайно, както и коленете, докато се намествахме зад малката маса, на която седяхме заедно за уроците си.
Но Синди се беше облегнала на масата в съблазнителна поза и продължаваше да бъбри и да се смее, преструваше се, че не забелязва нито мен, нито ядосания ми поглед. Аз седнах на чина и се престорих, че чета задълбочено, като прелиствах страниците на тетрадката си напред-назад. Колко дълго се налагаше да чакам? Джереми дори не ме беше поздравил още.
Погледнах го отново и сърцето ми беше разбито, просто така. Нежността в погледа му се беше засилила до разгарящо се желание и лицето му бе леко зачервено. Синди вероятно не бе забелязала, защото не беше изучавала светлите тонове на лицето му, както бях правила аз. Не знаеше, че когато той не се е избръснал сутринта, имаше една ивица фини косъмчета точно над линията на челюстта му, които се движеха като вълни, когато той дъвчеше дъвка. А той обичаше да дъвче дъвка в междучасията — единственото време, когато това бе позволено. Любимата му беше с аромат на мента. По време на уроците ме беше черпил неведнъж.