Все пак не можех да отрека, че Синди беше красива по начина, по който американските момичета се смятаха за красиви. Винаги носеше косата си пусната на раменете като златист шал. Косата ѝ блестеше, осветена от слънцето или от флуоресцентните лампи, а Синди я размяташе възможно най-често поради най-измислените поводи за това. Ако търсеше някоя книга под чина си в час, отмяташе настрани златистата си грива. Когато вдигаше ръка, когато влизаше в стаята, когато се колебаеше къде да седне, размяташе косата си и ефектът беше като от червено наметало пред див бик… всички момчета я зяпаха като хипнотизирани, просто в случая това беше Джереми.
От друга страна, ако човек се вгледаше по-внимателно, можеше да види, че носът ѝ не е със съвсем хубава форма и ноздрите ѝ се виждат повече от обичайното. И макар че имаше сладка усмивка и заразителен смях, устните ѝ бяха тънки, а зъбите ѝ бяха станали жълтеникаво-сиви от цигарите, които пушеше на връщане от училище. Дали Джереми бе забелязал това?
Трябва да ѝ беше прошепнал, че се налага да помага по английски на кубинското момиче, но забелязах, че хвърли поглед към дупето ѝ, стегнато в панталона, когато тя си тръгна. Това беше още една разлика: американските момчета предпочитаха кльощавите момичета, докато в Куба фигурата на Синди би била определена като лишена от женственост. За хора като нея дори продаваха подплънки за дупета. Бях чула Беба да обяснява на мама за тях един ден, докато двете си бъбреха в кухнята.
Съсредоточих се повече от всякога в урока по английски, който последва. Внимавах нито за миг ръцете и коленете ни да не се докоснат случайно. Бях планирала да му покажа снимката на Алисия на плажа Варадеро. Бях му разказала за снимката предния ден и какъв риск е поела майка ми, пренасяйки я тайно в багажа си. Той беше изразил силно желание да я види, както предполагах.
— Е, къде е снимката, която щеше да ми покажеш? — попита той веднага щом се настанихме за урока на малката маса.
Избегнах погледа му и се престорих, че гледам една страница в учебника.
— Снимката… Забравих я.
Той наклони глава на една страна.
— Как можа да я забравиш, Нора?
Заля ме вълна на възмущение. Снимката беше пъхната в испанско-английския ми речник. Можех да отворя на тази страница и да му покажа разкоша на предишния ми живот, както копнеех да му разкрия и сърцето си, но вместо това бързо пъхнах речника в чантата си.
— Мисля, че може да съм я загубила, защото не беше там, където я оставих.
— Значи, не си я забравила?
За пръв път, откакто познавах Джереми, ми се искаше да грабна учебниците си, да избягам и да не се върна никога. Тези американци не разбират ли от намек! Затрупват те с въпроси и любопитни погледи, сякаш имат право да знаят всичко.
— Просто не я донесох — измърморих. — Това е всичко.
На следващия ден Джереми беше сам, за мое облекчение, но устата и очите ми се напрегнаха от усилието да избягвам погледа му. Той ме наблюдаваше с някаква загриженост. С ъгълчето на окото си забелязах усмивката, която се прокрадваше на устните му и която ме изнервяше още повече. Той дори не беше отворил учебника си, а бяхме решили да започнем с урока по испански за разнообразие, тъй като бях забелязала, че аз напредвам с английския по-бързо, отколкото той с испанския.
— Нещо не е наред ли? — попитах, когато той продължи да седи и да върти молива си между пръстите.
— Щях да те питам същото.
Усетих как ушите ми пламнаха и червенината плъзна към бузите ми. Отново трябваше да потисна желанието си да избягам от стаята.
Той остави молива си на масата и се наведе напред, толкова близо до мен, че можех да преброя косъмчетата, наболи над горната му устна.
— Нора, може да съм само няколко години по-голям от теб, но все пак съм учител и има някои неща, които един учител не трябва да прави…
— Знам това.
Джереми ме погледна учудено, после отмести дългата си коса от очите.
— Момичето, с което ме видя да говоря вчера…
— Синди.
— Да, Синди. — Той кимна. — Тя е ученичка, а аз съм учител. И ти си ученичка…
— А ти си учител — казах аз, преструвайки се, че урокът ни току-що е започнал. — Учихме думите миналата седмица.
Той ми се усмихна, но постави ръка върху речника, който се канех да отворя.