— Ако не бях учител… — Очите му обходиха лицето ми, докато събираше кураж да изрече нещо, но после размисли и въздъхна. — Мисля, че се разбираме, нали?
Аз се усмихнах и кимнах:
— Ти си много добър учител, Джереми.
13.
Скъпа Алисия,
Преди няколко нощи чух мама и татко да си говорят, докато си мислеха, че не ги чуваме. Апартаментът ни е толкова малък, че единственото място, където можеш да се усамотиш, е банята или на задните стъпала отвън на кухнята. Прозорецът над мивката беше отворен, така че ги чувах без проблем. Татко каза, че научил, че баща ти е изчезнал, както преди. Опитваше да успокои мама да не се тревожи. В първия момент и аз се разтревожих, но като продължих да слушам, се почувствах по-добре.
Татко каза, че е сигурен, че това, което се е случило преди с Батиста, сега ще се повтори с Кастро, и в гласа му имаше толкова много надежда и обич. Татко винаги е преценявал много реалистично положението с революцията и възможността да се върнем у дома, не като нас, останалите, които постоянно си мечтаем за невъзможното. Ако татко казва, че нещата с Кастро ще се променят, аз му вярвам и поздравявам твоя храбър баща, че помага това да се случи. Трябва да си много горда, че си негова дъщеря.
Имам чудесното предчувствие, че на тази Коледа ще бъдем всички заедно. Не се изненадвай, ако следващия път, когато ме чуеш, се окажа на вратата ви, а до тротоара ни чака кола, за да ни закара на плажа. Предлагам да кажеш на дядо, че следващия път, когато отидем да плуваме, ще го победя на състезание до платформата и обратно.
Късно е, а трябва да стана рано за урока си по английски с Джереми. Никога не съм вярвала, че може да харесам някое американско момче толкова много, колкото харесвам него, но ако си позволя, може дори да се влюбя в него. Ала Джереми, както всички американски момчета, предпочита кльощави момичета с руси коси. Аз още съм кльощава, но последния път, когато проверих, косата ми беше по-черна от въглен. Въпреки това уча английски много бързо и това ще ми бъде от полза, когато се върна. Сигурна съм, че новото правителство ще се нуждае от много преводачи. Може би ще успееш да провериш това вместо мен, когато имаш време.
От много време не съм се чувствала толкова щастлива.
Нора
— Двамата с Еди се разделихме — съобщи ми Марта, докато вървяхме към училище няколко седмици по-късно.
Толкова се изненадах да я чуя да произнася името му така небрежно, че в първия момент не казах нищо.
— Не искаш ли да знаеш защо? — Тя не отместваше поглед от тротоара. — Каза ми, че съм задръстена, а той не искал задръстено гадже.
Потърсих в паметта си думата задръстена, но не я открих. Не исках да питам Марта какво означава думата, така щях да се почувствам незначителна и глупава, защото щеше да излезе, че тя научава английския по-добре от мен. Пък и можех по-късно да попитам Джереми какво означава думата.
— Помислих си, че е добре да ти кажа, за да спреш да се тревожиш за мен — добави Марта.
„А ти да не се тревожиш, че ще кажа на мама и татко“, помислих си аз.
Почти бяхме стигнали до училището, когато я дръпнах за ръката, за да спре за момент.
— Марта, моля те, не го прави отново. Ще ти бъде много по-трудно, когато се върнем.
— Защо си мислиш, че ще се върнем?
— Чух, че се опитват да се отърват от Кастро и… — Замълчах. — Просто го знам, имам предчувствие.
Марта поклати глава и подбели очи.
— Не се заблуждавай, Нора.
Джереми се изненада от въпроса ми и се изчерви по същия начин, както когато го видях да говори със Синди. Почука с молива си по бюрото.
— Да видим, ами това е нещо като… Всъщност зависи какво имаш предвид… или… — После се обърна рязко към мен. — Защо питаш?
— Сестра ми се разделила с гаджето си и той ѝ казал, че е задръстена. Не знам какво означава, но тя не трябва да бъде с него, а аз трябва да я наглеждам, защото не мога да кажа на родителите ни, защото може да я изпратят някъде далече и…
— Чакай малко… Какво се е случило със сестра ти и това момче? — Джереми изглеждаше сериозен. Бях му простила, че си падаше по Синди, и бях решила, че приятелството с него е по-добро от нищо. Но начинът, по който сега поглаждаше брадата си и кимаше с глава, ме караше отново да преосмисля чувствата си към него.
— Не знам какво се е случило. Тя не би трябвало да има гадже.
— На колко години е?
— Почти на петнайсет.
— Струва ми се… Защо не би трябвало да има гадже?
— Твърде малка е. Дори не е представила момчето на родителите ни.
Джереми повдигна вежди. Имаше вид, сякаш му се иска да каже много неща.