Наведох се леко към него и сниших глас:
— В Куба мъж и жена никога не остават насаме, докато не се оженят.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно. Където и да отидат, с тях има придружителка, за да е сигурно.
— Какво да е сигурно?
— Че помежду им няма да се случи нищо лошо.
— Олеле! — Джереми клатеше глава, развеселен. — Не съм подозирал, че тези неща още съществуват.
— Ако хванат някоя жена, че е насаме с мъж, който не ѝ е брат или баща, хората си мислят, че тя е пропаднала — като проститутка, и вече никой мъж няма да се ожени за нея.
Джереми едва не подскочи от стола си при думата „проститутка“.
— Стана ми ясно защо си толкова разтревожена за Марта.
Аз кимнах, доволна, че ме е разбрал.
— Тогава какво значи… задръстена?
Джереми се намести на стола си и ме погледна. Очите му бяха искрени и открити, но на лицето му отново напираше усмивка.
— Преди да ти кажа, ще ми отговориш ли на един въпрос?
Кимнах, нетърпелива да се заемем с урока.
— Родителите ти знаят ли за нашите срещи? — Докато чакаше отговора ми, очите му буквално искряха. Явно се наслаждаваше на дилемата, която беше създал в главата ми.
Откъснах поглед от неговия. Ръцете ми трепереха, докато намествах учебниците си.
— Това е различно.
— Защо? Не съм ти брат или баща, нали?
Имах чувството, че си играе с мен: използваше това, че беше наясно, че го харесвах, и ситуацията го забавляваше, а мен ме влудяваше.
— Ти си ми учител, а аз съм ученичка. Цитирам твоите думи.
— Спомням си ги.
— И… — Този път го погледнах право в очите, без да ме е грижа дали лицето ми е пламнало или не. — Ти не си такъв, какъвто е Еди за Марта.
— Искаш да кажеш, че не съм ти гадже. Как се казваше гадже на испански?
— Знаеш как. — Чувствах се объркана.
— Все пак ми го кажи. Харесва ми как го произнасяш.
— Novio.
Той повтори думата няколко пъти, имитирайки съвършено акцента ми и без да отделя очи от лицето ми.
— Е, ще ми кажеш ли какво означава тази дума? Задръстена?
Очите му се откъснаха от лицето ми и той се прокашля, докато търсеше нещо из листовете си.
— Ами, означава… Да кажем, че е точно противоположното на проститутка.
Няколко дни по-късно го чух да ме вика по име, когато си отивах вкъщи след училище. Той изтича да ме настигне, движейки дългите си ръце и крака като атлет. Рядко го виждах извън класната стая. Сега беше леко задъхан и присвиваше очи заради яркото слънце. Беше толкова различен от всички момчета, които познавах в Куба. Трябваше да намеря начин да го опиша по-добре в следващото си писмо до Алисия.
— Нора — каза той. Едновременно се смееше и клатеше глава, така че къдравата му коса подскачаше. — Мислех, че ще трябва да ти се обадя довечера, а нямам номера ти.
— Какво е станало?
Джереми стисна ръката ми.
— Получих назначението си. Заминавам за Перу след няколко седмици и трябва веднага да тръгна за обучението.
— Не разбирам.
— Корпусът на мира. Помниш ли, че ти казах? — Джереми говореше с такъв ентусиазъм и радост, че очите му изглеждаха, като че щяха да изскочат.
Усмихнах се и му честитих. Казах му всички неща, които знаех, че трябва да кажа, за да го убедя, че се радвам за него. Не можех да му покажа, че за мен новината означаваше, че губех единственото нещо, заради което ставах с желание сутрин, за да отида на училище. Откъде би могъл да знае, че разчитах на него така, както разчитах на „Ел Анхел де ла Гуарда“ в първите месеци след революцията? Той беше моето убежище. А сега отново бях останала без убежище.
— Ще ми липсват уроците с теб… възможността да те виждам. — Той продължаваше да се усмихва и да се взира в очите ми. Тъгата ми се засили. Отново бях на летището и напусках родината си, дълбока болка ме прониза и ме накара да се почувствам несигурна, уязвима, загубена.
Джереми наклони глава на една страна, както правеше, когато не разбираше моя английски или испански, в зависимост от това, с което се занимавахме. Усмивката му помръкна и изведнъж той също изглеждаше някак изгубен. Постави неуверено длан върху рамото ми и я остави там, така че топлината проникна през трите слоя дрехи и беляза рамото ми с допира си.
— Благодаря ти, че беше толкова добра учителка.
Канех се и аз да му благодаря, когато тя ни връхлетя. Синди, с русата си коса, с жълтата си усмивка, с изключителната си енергия. Тя обиколи Джереми, докосваше го, побутваше го, така че се наложи той да свали ръката си от рамото ми.
— Хей, страхотна новина. Току-що я чух — каза тя, а Джереми се усмихна и поруменя. — Ела да ми разкажеш къде точно отиваш. — Тя го дръпна собственически за ръката. Както винаги, аз бях невидима за нея.