Седях в сенките на кухнята, когато Тони влезе. Беше още по-красив, отколкото си спомнях. Мъжествеността му се е развила напълно и той я носи като великолепно златно наметало. Тропическите небеса живеят в очите му. Усетих как сърцето ми потрепна в мига, щом го видях. За пръв път от смъртта на татко усетих въздуха, който навлизаше в дробовете ми, и леката болка в свитите под тялото ми крака.
Той седна и ми каза, че Панчита и Лола се тревожат за мен и че трябва да започна да се храня, за да се възстановя. Гласът му беше като топъл мед и веднага усетих, че стомахът ми стърже от глад. Той извади хляб от шкафа, отчупи едно парче и ми го подаде. Аз го изядох цялото и следващото, и следващото. После той обели последния банан, който леля имаше, и аз го изядох буквално от ръката му. Прекрасна енергия потече във вените ми и се почувствах така, както сигурно се чувстват малките бебета, когато се появят на този свят.
След това той идваше да ме види всеки ден и всеки ден аз ставах по-силна. Ходехме на разходки в гората и той ми четеше от революционните книги, а аз слушах гласа му и опитвах да не обръщам внимание на думите. Тони вярва в революцията с цялото си сърце и душа. Той ме заведе в селото си и видях как живеят бедните деца — без обувки, без храна и чиста вода. Повечето не могат да четат и не умеят да напишат дори и имената си. Тони смята, че всички деца трябва да се научат да четат и пишат, за да имат по-добър шанс за приличен живот.
Той ми говори всички тези неща, докато се люлеем на столовете на верандата или ходим из полетата със захарна тръстика, хванати за ръка. Казва ми, че не е спирал да ме обича от първия ден, в който се запознахме, и че съм най-красивата жена, която познава. Не ми го казва по начина, по който са ми го казвали други мъже, Нора. Представям си как клатиш глава. Казва го, а в очите му свети истината и знам, че вижда красотата в сърцето ми така, както аз я виждам в неговото. И заради това, когато се разхождаме далеч от къщата на леля или потъваме в гората, му позволявам да ме целува по устните, както правехме преди толкова много години. Притискам тялото си към неговото, така че гърдите ми се разтапят и сливат с неговите, усещам колко силно е желанието му, притиснато към корема ми. Единствената храна, от която се нуждая, е да пия от устните му и да усещам ръцете му около тялото си. Не се срамувам да кажа, че не искам нищо повече от това да легна с него и да му се отдам напълно. Никога не съм подозирала, че мога да обичам мъж или когото и да е така, както обичам Тони. Той е моят живот, Нора, а аз — неговият.
Тони иска да ходя да работя с него на полетата със захарна тръстика, когато стана по-силна. Партията иска хората да се запишат доброволно в подкрепа на революцията, дори бременните жени и болните старци. Не мога да си представя да подкрепям някого или нещо, което е убило баща ми, но не мога да понеса мисълта да бъда далече от Тони дори и за ден. Още не съм казала на леля Панчита, но съм сигурна, че ще отида с Тони и на полетата с тръстика, и на края на света, за мен е все едно.
Мислиш ли, че татко би ми простил? Понякога си представям как ме гледа от небето и плача заради решението, което съм взела, да обичам Тони. Друг път вярвам, че той е щастлив, че отново съм жива и мога да обичам, след като бях сигурна, че сърцето и душата ми са умрели. Може би на небето той разбира, че правилното и неправилното не са толкова важни, както щастието и любовта. Или просто съм глупачка, прекалено слаба и повърхностна, за да се интересувам от нещо друго, освен от собственото си оцеляване.
Ти ми написа, че не смяташ, че съм способна да извърша предателство. Но нима това не е най-ужасното предателство от всички? Не щади чувствата ми. Винаги съм можела да понеса истината, казана от теб, както от никого другиго. Моля те, пиши ми пак скоро. Ще чакам.
Алисия
15.
Мама хвърли на масата брошурата, която ѝ бях дала да разгледа.
— Каква е тази история с Корпуса на мира? — попита тя. Произнесе думатакорпус, като че говореше за някакъв труп, със същото отвращение, сякаш подушваше мириса на разложение.
— Това е държавна организация, която обучава хора, предимно млади хора на студентска възраст, за да ходят в други страни и да помагат на…
— О, сега се сетих, че вече съм чувала за това — каза тя и стана от стола си, за да погледне месото на котлона. — Кенеди е стартирал тази програма, нали? — Кимна доволно, като детектив, който е открил извършителя на престъплението.
— В това няма нищо лошо, мамо. Това е благородна кауза, а по-бедните държави имат полза от помощта.