— Можеш ли да си представиш? — казваше мама. — Какво ще прави тогава? Ще продава хамбургери?
Вдигнах поглед от чинията си и забелязах зачервените ѝ очи.
— Какво е станало?
Сълзите ѝ потекоха.
— Не знам какво ще направи баща ти. Марта казва, че ще се омъжи за онова момче — онова момче без образование и без никаква подкрепа от семейството си. Тя едва го познава, за бога. От колко време излизат заедно? Шест месеца?
— Мисля, че станаха три години, с някои прекъсвания. Мама грабна салфетка и шумно издуха носа си.
— Както и да е, тя е още дете. И не ме интересува, че според закона, щом е на осемнайсет, е възрастна. Всички, които познават Марта, знаят, че е още дете.
— Мислех, че вие с татко харесвате Еди повече от останалите.
— Така е. Не че е лошо момче, но е момче — каза мама и се подпря на лактите си.
— Не го ли приеха в Университета на Южна Калифорния?
— Да. Но има ли работа? Няма. Знаеш ли какво казва Марта? Само чуй това. — Мама размаха салфетката си във въздуха. — Казва, че тя ще издържа Еди, докато той учи, и после той ще я издържа, след като завърши. Чувала ли си нещо толкова абсурдно?
— Звучи ми мило.
— Направо си представям как Марта се скъсва от работа. Когато той получи дипломата си, ще си намери друга и ще я изостави набързо.
Мама не можеше да си представи, че ние с Марта няма да изживеем приказката на нейното влюбване и женитба. Когато бяхме малки, след като ни завиеше и опънеше мрежата против комари, ние вечно я молехме да ни разкаже историята.
— Пак ли? — смееше се доволно тя. — Разказвах ви я вече три пъти тази седмица.
— Искаме да я чуем пак — настоявахме ние.
Докато говореше, виждахме само силуета ѝ на фона на лунната светлина.
— Бях много млада, когато се запознах с баща ви, на не повече от деветнайсет, и бях дребна, но с хубава фигура. — Ние се кикотехме одобрително, както изискваше ритуалът. — Дядо ви организира грандиозно парти в чест на леля Гризелда, която се беше върнала от Европа. Масите бяха разположени върху пясъка, едно трио пееше болера и навсякъде имаше красиви цветя. Разбира се, бях развълнувана да видя леля Гризелда и да чуя за пътуването ѝ, но бях особено въодушевена, че ще се запозная с младия мъж, за когото бях чувала толкова много от братовчедките си. Този млад мъж, чието име вече знаете — (още кикот), — беше добър приятел на братовчед ми Алберто. Произхождаше от уважавано семейство в Хавана. Имаха красива къща във Варадеро и сякаш това не беше достатъчно, а и той самият беше изгряваща звезда в Националната банка. Повярвайте ми, всичките ми братовчедки и аз много внимателно избирахме тоалетите си за тази вечер.
— Ти как беше облечена, мамо? — питахме ние.
— Реших, че с която и рокля да съм облечена, тя трябва да е бяла. Исках този млад мъж веднага да забележи колко ми отива бялото.
Отне ни няколко години, докато разберем значението на тази шега, но неизменно се смеехме.
— Когато видях баща ви за първи път, той беше с бял ленен костюм и панамена шапка и гледаше към морето. Не беше нужно да се обръща към мен, за да видя, че е красив. Разбрах го по позата му, по широчината на раменете му. Но когато се обърна…
Двете с Марта сядахме в леглата си и подавахме глава изпод мрежата против комари, за да видим как грейваха очите на мама в този момент, по-ярко от луната, която се рееше отвън.
— …едва не припаднах.
— Защо едва не припадна, мамо? — питахме ние, въпреки че знаехме отговора.
— Е, не би трябвало да казвам това, защото той ви е баща, но беше най-красивият мъж, когото бях виждала през живота си! Всичките ми братовчедки се влюбиха в него на мига, но…
— Знаем, знаем. Той е имал очи единствено за теб.
— Точно така. Не се отдели от мен през цялото време. Всеки уикенд след това ме канеше да отидем някъде, на кино или на някое шоу в „Копакабана“, или на великолепна вечеря. Шест месеца по-късно поиска от дядо ви ръката ми и ние се оженихме в Църквата на свещеното сърце — същата църква, където вие двете бяхте кръстени. Бях най-щастливата жена на земята и още съм.
Мама затваряше капаците, така че луната образуваше блестящи решетки върху пода и на стените наоколо.
— А сега не искам да чувам никакви разговори, заспивайте — казваше тя и ни целуваше за лека нощ.
Сега мама усука салфетката толкова силно, че тя се разкъса на парчета върху масата.
— Какво ще кажа на баща ви?
Стиснах ръцете ѝ, за да се успокоят.