Сега затварям очи с щастие в сърцето и с мислите за теб и Джереми, и как ще намерите начин любовта, която изпитвате един към друг, да разцъфти. Не защитавам изневярата, но вярвам, че нещата не стават случайно, и се надявам причината Джереми да се появи в живота ти скоро да стане ясна и на теб, и на него. Моля се за теб всеки ден.
Алисия
Марта и Еди обявиха, че очакват бебе, приблизително по същото време, когато започнах последната си година в университета. Джереми беше очарован, когато му разказвах как мама ходи в новото жилище на Марта всеки ден, за да ѝ помага с приготовленията за майчинството и работата по къщата. Свикнах, че съм влюбена в женен мъж, но той рядко говореше за жена си. Единственото, което знаех, беше, че тя се казва Джейн, че се бяха запознали в Перу и че тя страдаше от пристъпи на малария. Вярвах, че той опитва да ми спести болезнените подробности, но той не разбираше, че се бях научила да контролирам тайната си страст по него много умело. Докато преди бих приемала това положение болезнено, сега исках да знам всичко за него, дори за съпругата, която си бе избрал, и всичко свързано с брака му.
Междувременно успях да се запозная с един мъж. Той беше колега на баща ми, когото бяха поканили на партито за новата къща на Марта и Еди. Казваше се Грег, но татко го наричаше Грегорио. Беше симпатичен мъж с рижа коса, работеше усърдно, имаше добро бъдеще и мама и татко го харесваха. На мен ми харесваше, че можех да го гледам в очите, без да се изчервявам — нещо, което никога не успявах с Джереми.
По време на цялото парти баба ме наблюдаваше как говоря с Грег. Но очите ѝ бяха някак отнесени и отгатнах, че тя си мислеше какви биха били нещата, ако живеехме още в Куба. Не знам заради виното или заради разцъфтелите под прозореца бугенвилии, но имах чувството, че изобщо не сме заминавали.
Бяхме на градинско парти на брега на океана, не съвсем на пясъка, но достатъчно близо, за да видим как бризът накъдря блестящата водна повърхност. Всички се смееха безгрижно, стоплени от слънцето, което бе намерило мястото си в синята шир на небето.
Вълните не се блъскаха в брега, чувахме само биенето на сърцата си. Вятърът не духаше, той беше отекваща музика на нежна флейта. Всички наши тревоги се разтваряха от дъждовните капки, които се изпаряваха към небето по три-четири пъти на ден.
Косата ми беше прибрана на стегнат кок на тила. Носех коралово червило и лицето ми не се нуждаеше от грим. Не държах да бъда красива. Предпочитах да се наслаждавам на несравнимото усещане да принадлежа на красотата наоколо.
Грег ми наля още една чаша вино и си казах, че трябва да устоя на изкушението да изпия още едно дайкири. Една дама не пие твърде много. Мама и баба винаги ми повтаряха, че една дама трябва да може да мисли с главата си и да балансира на високите си токчета, хванала под ръка мъжа на живота си.
Докато си представях всичко това, Грег ме покани на вечеря. Започнахме да излизаме почти всеки уикенд и понякога през седмицата. Нямах избор, трябваше да отменя някои срещи за кафе с Джереми с оправданието, че имам да уча за неочакван тест или нещо подобно. Въпреки да знаех, че не трябва, се страхувах да му разкажа за Грег. Скоро обаче осъзнах, че трябва да събера кураж да го направя.
Видях Джереми изпънат на напечената от слънцето трева, с две димящи кафета до него. Но той още не ме беше видял и ми хрумна да се отдалеча, преди да ме е забелязал. Стеснявах се, че ще ме види вместо с обичайните дънки и сандали, с костюм и подхождащи си чанта и обувки. Смятах да се срещна с Грег след часовете, за да се разходим с колата му край брега, а после да вечеряме в любимия ни рибен ресторант. Той очакваше да се появя на входа на университета след пет минути.
Тъкмо пристъпих назад, когато Джереми се обърна и ме забеляза. Нямах избор, трябваше да отида при него, и усетих как страните ми пламнаха, докато го приближавах. Той огледа с любопитство новата ми външност, но не каза нищо, а отново обърна лице към слънцето.
Потупах с длан тревата, за да се уверя, че е суха, и седнах до него. Той ми подаде кафето, но няколко минути двамата не казахме нищо. Това не беше необичайно за нас. Бяхме като двойка, която с годините се бе научила да се чувства комфортно дори и в мълчанието си.