Очите ми го обходиха и опитах да не забелязвам, че все още го намирах за красив. Не исках да изпитвам дълбоката убеденост, че мястото ми е до него, която изпитвах винаги, когато бяхме заедно. Прокашлях се и разруших топлата тишина помежду ни.
— За съжаление, днес нямам много време.
Очите му примигнаха и той издаде гърлен звук в знак, че ме е разбрал. Познавах добре този звук. Обикновено от него в тялото ми се разливаше топлина, но този път прогоних усещането и стегнах стомаха си.
— Имам среща — казах аз. — И трябва да бъда в другия край на университета след пет минути.
Той седна бавно и изтупа стръкчетата трева, полепнали по дланите му. Почти не ме погледна, когато каза:
— Тогава май трябва да тръгваш.
Аз се изправих и направих крачка назад, сякаш опитвах да избегна някакъв капан.
— Да, трябва.
Той вдигна очи към мен, нежни и кротки.
— Приятно прекарване, Нора.
Скъпа Нора,
Моят ангел е у дома! Минаха само две седмици, откакто Тони се прибра, но животът ни вече се промени по удивителен начин. Той ни намери апартамент на две пресечки от морето. През нощта чуваме вълните като далечни въздишки. И имаме много повече храна. Тони донесе кутии със сухо мляко и банани, които разменяме за месо и тоалетна хартия. Нямаш представа от колко отдавна не сме имали тоалетна хартия. Мисля, че е прекалено фина за предвидената ѝ употреба, затова я пазя за някаква замяна по-късно, когато се наложи.
Лусинда обича банани — точно като нас с теб, и сега ги яде всеки ден. Дори слънцето блести по-ярко, отколкото преди, Нора, а градът възвръща цветовете си, които бяха избледнели под лъчите му.
Чух го, преди да го видя, питаше съседите коя стая е нашата. Изскочих през вратата и оставих Лусинда да се върти на пода, толкова объркана от внезапното ми изчезване, че се разплака, а тя почти никога не плаче.
Видях очертанието на широките му рамене, изкачваше се по стълбите. Очите му ме търсеха, диви и гладни от болката на прекалено много самота. Втурнах се в прегръдките му и двамата се вкопчихме един в друг, в косите си, в дрехите си, и аз се притиснах толкова силно в тялото му, че едва не изчезнах в него. Сълзите се лееха от очите ми и сякаш от цялото ми тяло. Ако този момент беше продължил още няколко минути, сигурно щях да умра от твърде много щастие. Възможно ли е това?
Никога преди не бях виждала Тони да плаче, не беше плакал истински, докато не погледна дъщеря ни, след като знаеше, че тя не може да отвърне на погледа му. Няколко дни я носеше на ръце, сякаш тя беше малко бебе, а не тригодишно момиченце. Взираше се в лицето ѝ, махаше с ръце пред очите ѝ отново и отново. Знам какво е това. Аз сама го правех с надеждата, че тя ще мигне в точния момент и ще ми даде искрица надежда, поне за няколко часа, преди да бъда принудена отново да приема, че е сляпа.
Почти всеки ден по залез-слънце с Тони отиваме на плажа. Лежим на пясъка без дрехи и чувството е прекрасно. Бризът е хладен, но пясъкът е още топъл от слънцето. Играем като деца, голи и свободни, и се любим по един и същи начин, докато не се уморим толкова, че вече не можем да помръднем. Сега в новия ни апартамент заспиваме прегърнати, както някога. Да отворя очи и да го видя до отворения прозорец как приготвя кафе за закуска, е все едно да се будя в рая всеки ден.
Точно вчера се измъкнах и отидох до църквата. Трябваше да се върна, за да благодаря на Бог, че отговори на молитвите ми и върна съпруга ми невредим. Запалих малка бяла свещ пред олтара, както правя винаги, и постоях няколко минути, загледана в пламъка. Като го гледам как трепти и танцува в мрака, ме изпълва спокойствие. Сега се моля само за едно: слепотата на Лусинда да бъде излекувана. Бог ме чу, защото в този момент прозорците се осветиха и изпълниха църквата със снопове цветна светлина, след като вътре беше тъмно толкова дълго.
Не се смей, знаеш, че винаги търся чудеса и ако те не ме намерят, аз ги намирам, дори и да са фаровете на някоя минаваща кола.
Алисия
19.
Лятото отново бе настъпило и мама се вихреше из къщата от седмица, нервна и притеснена. Щяха да ни идват гости от Маями и беше важно къщата да е идеално подредена. Мама нае човек да измие прозорците и внимателно подбираше цветя от градината, с които да украси всички стаи в къщата. В банята бяха поставени чисто нови ярки хавлиени кърпи за гости и купички със сушени листенца от ароматни цветя. Мама и баба готвеха до късно вечер, правеха крокети и кюфтета, а татко приготвяше огнището на двора, където щяха да пекат свинско на шиш.