Но радостта на мама покрай семейното щастие на Марта не беше достатъчна, за да я разсее от разочароващия развой в моя живот.
— Не разбирам защо изпусна онзи красив млад мъж, Нора. Той имаше хубава работа и се държеше възпитано. Нещо повече, бих казала, че беше влюбен в теб.
Чудех се дали мама не страда от преждевременна деменция, защото повдигаше тази тема, сякаш не я бяхме обсъждали вече поне двайсет пъти. Няколко седмици по-рано бях говорила поотделно с мама и татко и им бях обяснила, че вече не се виждам с Грег. Татко прие новината с изненада и любопитство и после направи простичко изявление, което отразяваше придобитите му американски идеали по-убедително, отколкото предпочитанието му към американския футбол пред бейзбола.
— Стига да си щастлива, Нора, всичко е наред. С майка ти искаме за теб това повече от всичко. — Той се замисли за момент. — Ако не си казала на майка си, предлагам ти да го направиш възможно най-скоро. Тя доста се е привързала към Грег.
Мама ме изгледа, сякаш ѝ бях казала, че ще ставам астронавт и ще летя към Луната на следващата сутрин.
— Това твое решение ли беше?
— Да. Просто не се чувствах добре с него, мамо. — Не можех да ѝ кажа, че докосването му бе започнало да ме отвращава и че последния път, когато се бяхме любили, се бях уловила да си мисля за болката в гърба си и за ужасния факт, че предния ден бях отскубнала един бял косъм от главата си.
— Разбираше нашата култура, уважаваше я и… казвам ти още сега, мисля, че допускаш голяма грешка. — Тя започна да глади с яростно усърдие. — О, знам какви са американските нрави. Родителите не трябва да се месят в живота на децата си. Трябва само да се усмихват и да казват: „Чудесно, скъпа. Щом си щастлива, няма проблем“.
Тя приглади ризата на татко върху дъската за гладене, но бръчката между веждите ѝ се задълбочи и порозовя.
— Надявам се да си обмислила това внимателно. Грег е добър човек. Има хубава работа и обещаваща кариера. Не всеки ден се намира мъж като него.
— Знам, мамо.
— И те разбираше…
— Да, мамо.
— Всъщност татко каза точно това.
Мама спря да глади и ме изгледа навъсено.
— Баща ти е мъж и той не разбира, че колкото повече остарява една жена, толкова по-малък избор има.
— За бога, аз съм само на двайсет и четири.
Тя кимна и продължи да глади, сякаш беше гладила двайсет години без прекъсване и вече не можеше да спре.
— Когато бях на двайсет и четири, аз бях омъжена, имах две деца и домашна помощница. — Вдигна обвинителен поглед към мен. — А ти какво имаш?
— Диплома от университета.
— Която много ти помогна — измърмори тя. — Не можеш да различиш един добър мъж, когато го видиш.
Скъпа Нора,
Сигурна съм, вече знаеш, че леля Панчита си отиде. Благодаря на Бог, че Тони беше тук, когато се случи, защото сама нямаше да го понеса. Преди тя да умре, я заведох за последен път до Гинес. Автобусът закъсня с три часа, пътят беше осеян с дупки и имах чувството, че автобусът ще се разпадне на части, но леля не забеляза. Гледаше през прозореца с големите си очила и въздишаше през цялото време. Даже изглеждаше по-добре с всеки изминат километър.
Когато най-после пристигнахме в къщата, тя не каза нито дума. Покривът на верандата беше провиснал, стъпалата бяха изпочупени. Опитах да я убедя да не се качва на верандата, но тя настоя и двете седнахме на една щайга, а аз се молех покривът да не падне върху главите ни и да ни убие. Гледахме към гората — единственото нещо, останало непроменено.
През целия ден тя почти не бе говорила, но в този момент каза, че това е единственото място, където гледа света и го разбира.
— Когато седя тук, на моето място, знам коя съм — добави тя.
По-късно опита да ме убеди да я оставя да пренощува там, на верандата. Спорихме дълго, но накрая разбра, че идеята е лоша, или просто се умори да спори. Заспа в автобуса и когато пристигнахме в Хавана, беше издъхнала.
Продължавам да ходя в църквата, когато мога. Не съм виждала възрастните дами от месеци, затова седя в ъгъла сама и се моля, докато сърцето ми пресъхне. Най-вече се моля да дадат час за преглед на Лусинда в очната клиника. Тони ми казва, че ще получим час всеки момент, защото членовете на партията са с предимство, а той е получил покана да постъпи в партията. Той вярва в революцията все така силно. Чете книгите си и слуша речите на Кастро по радиото, сякаш са храна, която става все по-оскъдна с всеки изминал ден. Понякога ме кара да му чета, когато е уморен, но аз почти не слушам думите, които излизат от собствената ми уста.
Преди Тони казваше, че нещата трябва да се влошат, преди да се подобрят, и аз му вярвах. Казваше, че капитализмът е религията на богатите и силните и че чистото сърце на социализма ще триумфира някой ден, и аз му вярвах. Той продължава да повтаря тези неща и аз го слушам, защото зная, че трябва да го слушам, но вече не му вярвам.