Една нощ Тони се пъхна в леглото и зашепна в ухото ми. Беше задъхан и гласът му трепереше. Каза, че не може да продължава да чака и да гледа как светът се разпада, докато животът се изцежда капка по капка от Лусинда и мен. Онази нощ се любихме страстно, сякаш за първи път — сякаш за последен.
Няколко седмици по-късно Тони беше арестуван заедно с други демонстранти и журналисти на площад „Хосе Марти“. Оттогава минаха шест месеца и никой не може да ми каже дали е жив, или е мъртъв, и дали ще го видя някога пак. Вече ходя в църквата през деня и не ме интересува кой ме вижда. Лусинда идва с мен, седи много тихо, осветена от цветните лъчи, влизащи през прозорците, и се моли с мен. Тя се моли за баща си и за родината си с висок и сладък ангелски глас.
Това може да ти се стори странно, но дори и след всичко случило се аз не съм загубила надежда. Въпреки че с Тони отново сме разделени физически, сърцата и умовете ни са по-обединени, отколкото през предишните месеци, когато бяхме на една ръка разстояние един от друг.
Позволиха ми да спра Лусинда от училище, защото още е твърде малка, за да учи в държавното училище за слепи. Но аз я уча с помощта на една нова приятелка — Берта. Тя работи в хотел и е много забавна. Сега е по-важно от всякога да се смеем, когато можем.
Обещавам да ти пиша по-често — заради двете ни.
Алисия
Коледа наближаваше и ние се опитвахме, както всяка година, да намерим месар, който да ни продаде цяло прасе за печене. Джереми беше очарован от тази празнична традиция и това щеше да бъде най-веселата ни Коледа от дълго време, ако дядо не беше връхлетян от сърдечни проблеми, които, наложиха третото му постъпване в болница за шест месеца.
Посещавах го всеки ден и прекарвахме времето заедно, гледайки любимите му испански сериали. Той се смееше и се оплакваше от странното поведение на актьорите, сякаш бяха негови съседи и приятели. Веднага щом сериалите свършеха, мрачното му настроение се завръщаше. Той ми казваше, че този път няма да го изпишат от болницата, а аз му напомнях, че беше казвал същото и при предишния си престой. Той клатеше глава и потъваше още по-дълбоко във възглавницата си. Силното му тяло бавно се разпадаше като дъските на стабилен кей, които поддават под постоянния напор на океана. Когато го гледах, си спомнях силата на дядо в морето, как той беше най-добрият плувец на света. Той се смееше в лицето на най-сериозните аргументи и присъствието му придаваше страхопочитание на всичко, което правехме, дори и когато пиехме кока-кола заедно.
Канех се да си тръгвам към къщи, за да се заловя с вечерята, когато той ме попита:
— Имаш ли вести от Алисия?
Не бяхме говорили за Алисия от известно време, но сега пожела да го информирам и заяви недвусмислено, че не иска да му спестявам никакви подробности. Когато довърших разказа си за наученото от последното ѝ писмо, той кимна бавно.
— Какво ще направиш?
— Ще ѝ изпратя още пари.
Той кимна.
— Какво друго?
— Не знам какво друго мога да направя, дядо.
— Можеш да отидеш при нея, нали? Тя се нуждае от помощта ти. — Думите му ме опариха и аз се смутих от изгарящия му поглед.
Дядо беше чул споровете и изблиците на мама вкъщи. Той не търсеше конфликти и не беше в негов стил да предлага нещо, което би довело до конфликти.
— Но мама и татко… знаеш как реагират, когато…
— Двете с Алисия сте като сестри. Тя пак е сама. Тревожи ме тази нова приятелка, която работи в хотел. — Той въздъхна и хвана ръката ми. Усетих дланта му лека като хартия. — Ти не си се променила, Норита. Мислиш твърде много, когато е по-добре да се гмурнеш и да направиш това, което знаеш, че трябва.
Усмихнах се и хванах дланта му с двете си ръце.
— Предния път, когато послушах този съвет, едва не се озовах в безкрайна ваканция на дъното на морето.
— Бях прав тогава, Нора. — Очите му ме гледаха сериозно и настойчиво. — Никога не бих те оставил да се удавиш, знаеш го.
— Никога не съм се съмнявала в теб, нито за секунда, дядо. Знаех, че съм в безопасност.
Той затвори очи.
— Ще бъда с теб и следващия път. Просто се гмурни. Ти си отличен плувец.
На десетия ден от постъпването си в болницата, малко след като догледа любимия си сериал, дядо задряма, както обикновено, и повече не се събуди.