Иска ми се да вярвам, че е сънувал синьото море край дома ни и се е наслаждавал на усещането как се плъзга във водата и се носи напред, толкова плавно и съвършено — най-добрият плувец в Куба.
20.
Неделите бяха започнали да ми напомнят за неделите в Куба преди години.
Двете с Марта бяхме омъжени и устроили живота си с американските ни съпрузи. Мама и татко можеха да броят членовете на семейството на повече от една ръка и когато подреждаха масата, използваха почти всичките си порцеланови чинии. Обядът започваше по пладне. Марта отново беше бременна и обичаше да седи отвън на верандата под дървото, на любимото място на дядо. В това време Еди търчеше след Лиза, която обожаваше да къса пъпките на цветята и да ги подава на татко, който ги приемаше с удоволствие. Ние похапвахме кубински деликатеси, комбинирани с нарастващите ни предпочитания към изисканата американска кухня. Джереми беше започнал да готви по малко през уикендите и се забавляваше да изненадва семейството ми с някое ново ястие, изровено от някоя странна готварска книга, купена от него по време на пътешествията му.
Пиехме вино и бира до късно следобед. Слушахме Бени Море и Селия Крус, редувайки ги с някакви по-съвременни безлични парчета, опиум за поколението на юпитата, както обичаше да казва Джереми, макар че и той притежаваше и слушаше такива плочи.
Мама и татко се любуваха на внучката си и се възхищаваха колко е руса.
— Кой би повярвал, че изобщо има кубинска кръв в тялото си? — каза Марта, като гледаше с любов дъщеря си, която бърчеше нослето си заради вкуса на маслината, която опитваше.
— Прилича на Алисия — каза мама небрежно. Не беше споменавала Алисия от първия си изблик, прекалено отдавна, за да мислим за случилото се. — Алисия беше красиво момиче. Бих казала, че беше още по-руса и от Лиза. — Неизреченият въпрос увисна във въздуха като черен облак, но никой не посмя да каже нещо, за да не рукне порой от облака и да ни наводни всички. Знаех, че се чудеха дали имам вести от нея и как е тя. Мислеха и за детето ѝ със смесена кръв, за което дядо беше заявил, че е най-удивително красивото дете, което е виждал.
Джереми донесе поднос с гръцки хумус и спретнато нарязани хапки тънък хляб отстрани. Намигна ми, когато оставяше подноса, после се настани удобно до краката ми и отпусна глава върху коляното ми.
— Нора получи писмо от Алисия преди няколко месеца. Беше доста дълго, нали, скъпа?
Изпънах гръб и веднага се подразних, че Джереми го спомена. Знаех, че не го направи случайно, а съвсем преднамерено. Закашлях се, посегнах към хапките и междувременно чукнах съпруга си по главата.
— Беше много дълго писмо.
Мама също си взе хляб и хумус.
— Това изглежда много интересно, Джереми. Винаги съм искала да го опитам, когато го виждам в магазина, но се страхувам, че ще го донеса вкъщи и никой няма да го хареса. — Тя лапна хапката си и кимна одобрително.
Татко отвори нова бутилка вино и си наля една чаша, завъртя я и после я вдигна към светлината.
— Как е тя? — попита мама, след като дояде хлебчето си.
— Коя тя?
Мама вдигна глава от подноса със зачервено и разтревожено лице.
— Алисия, разбира се.
— Не много добре. Има проблеми.
Мама се облегна назад на стола си.
— Това никак не ме изненадва. Всеки ден намират хора, които опитват да избягат със салове. Казват, че затворите са пълни с хора, които са опитали да напуснат страната нелегално. Същите хора, които подкрепяха революцията, сега са хвърлени в затвора, защото са опитали да се махнат.
Джереми стисна глезена ми. Искаше да кажа нещо, но аз мълчах. Той седна по-изправено и се дръпна от мен.
— Алисия и Тони са се отрекли от партията. Тони е в затвора, защото е участвал в демонстрация срещу правителството. Никой не знае кога и дали ще излезе оттам.
Мама ахна и изтърва хапката хляб с хумус на пода.
— Мили боже! — Сега беше пълна с въпроси и аз започнах да им отговарям, защото тя се разплака. Татко опита да я успокои, но тя се разстрои още повече и каза, треперейки: — Трябва да ѝ изпратим пари, Хосе. — После продължи да повтаря това отново и отново.
Скъпа Нора,
Паля свещ в църквата за дядо всеки ден, дано почива в мир. Като гледам как пламъкът трепти в тъмнината, благодаря на Бог, че той е починал свободен, близо до теб и семейството. Моля се годините, които е изживял в радост и доволство, да са изтрили годините на глад и страх, които преживя тук.
Трябва да изразя благодарността си към теб и семейството ти. Не знаеш колко много означава за нас вашата щедрост. Тони все още е в затвора и аз използвам повечето от доларите, които ми изпращаш, за да подкупвам пазачите да позволят да му нося храна. Има един пазач с мил поглед, който ми казва, че лично носи пакетите на Тони. Нямам избор и му вярвам.