Наложи се да се преместим от апартамента, който Тони беше намерил, в един по-малък на първия етаж. Поне пак е близо до кея и Берта се премести при нас. Тя живееше с един ужасен мъж, който я пребиваше всеки ден. Цялата беше в синини и рани. Когато той дойде да я търси, му казах, че е заминала за Русия с един войник. Дори споменах името на един от старите приятели на Тони, за когото знаех, че е заминал наскоро, в случай че онзи тръгнеше да проверява. Берта ми беше много благодарна и се превърна в чудесна приятелка. Освен това е много изобретателна. Напоследък успяваме да се храним редовно и да намираме месо поне веднъж седмично, откакто живее с нас. Тя работи в туризма, в разни хотели, и обещава скоро да ми намери работа. Сега съжалявам, че не залягах повече на уроците по английски, но Берта ме уверява, че не е необходимо да знам английски и че работата в туризма е най-сигурният начин човек да се махне от Куба. Няма да тръгна без Тони, но трябва да имам готов план, за да потеглим веднага щом го пуснат. Рикардо, пазачът, който носи нещата на Тони, ми каза, че чул слухове, че скоро ще пуснат Тони. Искам да му вярвам, защото, когато го правя, имам чувството, че в гърдите ми бият две сърца вместо едното, което немощно поддържа жалкото ми съществуване.
Времето изтича поради множество причини. Лусинда не е ходила на училище от толкова отдавна, че се страхувам, че скоро ще дойдат да я търсят и ще я принудят да ходи на образователен лагер като всички останали деца. Това би означавало тя да е далече от мен седмици наред, да ѝ промият мозъка, да прогонят надеждата за свобода от душата ѝ, да я научат да понася нетърпимото нещастие, в което живеем.
Понякога се чудя дали не трябва да замина с Лусинда възможно най-скоро. Като се замисля как бих страдала, ако отделят дъщеря ми от мен, сто и четиресет километра на сал не ми изглеждат толкова голям риск. Чувам, че ако тръгнеш в подходящия момент, когато теченията са насочени на юг и вятърът е зад гърба ти, можеш да стигнеш за два дни. Два дни до свободата, Нора, каква красива мисъл.
Трябва да завърша това писмо, защото хартията ми свърши. Едно последно нещо: писа ми, че последните думи, които дядо ти казал, преди да умре, били за мен, но не ми обясни точно какви са били. Бих искала да науча, когато имаш възможност да ми пишеш, а аз ще ти пиша пак скоро. Чувствам се толкова по-добре, когато го правя.
Алисия
Събудих се и образът беше съвсем избистрен в съзнанието ми. Две бели потрепващи лица, спокойни и почти като призраци, се появяват от морето. Вървят ръка за ръка през плитчините, за да стигнат свободния бряг. Минават през ужаса на хиляди мъртъвци, за да стигнат до мен, и аз чакам на брега, когато главите им се подават от водата като две изгряващи луни. Телата им блестят от водата, но душите им са крехки. Едно пресъхнало нещастие ме зове по-мъчително от всеки вик или стон. Босите им крака потъват в пясъка, когато стигат до ръба на вълните.
Лусинда върви към мен, хваща ръката ми и ме нарича леля Нора. Тя ми казва, че съм красива, точно както очаквала да бъда, и примигва всеки път, когато размахвам длан пред очите ѝ. Обръщам се да видя Алисия и съм удивена от чудодейното изцеление на дъщеря ѝ, но тя е свикнала с чудесата и решавам да оставя това без коментар.
Водя ги у дома, в моята къща, която е точно на плажа, толкова близо, че вълните се плискат в прага ѝ. Ядем плодове от дърветата, чиито клони стърчат през прозорците, толкова близо, че не се налага дори да ставам от стола си, за да откъсна сладки зрели ябълки и портокали. Повече дъвчем и по-малко говорим. А когато говорим, само казваме, че времето е хубаво, че плодовете са сладки и че водата на океана по тези места е твърде мътна за плуване.
21.
Скъпа Нора,
Рикардо ми каза, че Тони няма да бъде освободен скоро, както си е мислел. Отначало, като чух, не исках да повярвам. Предпочитах да си мисля, че го е объркал с някого другиго или че е пиян, но той ми даде бележка от самия Тони. Беше съвсем кратка, но се разплаках от радост при вида на красивия му почерк, който още изглежда като момчешки. Пишеше ми, че въпреки че животът в затвора е тежък, има някои пазачи, които правят дните поносими, и че Рикардо е един от тях.
Осъзнах, че трябва да направя нещо, за да благодаря на Рикардо за добротата и за да съм сигурна, че той ще продължи да се грижи за моя любим. Започнах да му нося храна, която купувам с доларите, които ми изпращаш. Един следобед му занесох прясно манго. Беше толкова зряло и сладко, че усещах аромата му в чантата си. Имаше едно за него и едно за Тони. Той взе чантата от ръцете ми и ме погледна, както никога преди. Честно казано, Нора, толкова отдавна никой не ме беше поглеждал по този начин, че отначало си помислих, че имам нещо между зъбите.