Събудих Джереми, за да видим изгрева на слънцето заедно. Той започна с колеблива светлина, която се разпростря на меки ивици върху тъмнината на отиващата си нощ. Океанът блестеше, дълбок и топъл с усмивката си, отправена към слънцето. Беше започнал нов ден.
— Сега сме част от това, Джереми — казах аз. Лицето ми беше златно от лъчите на слънцето. Той държеше ръката ми с любов и нежност, сякаш беше цвете. Къс земя се появи далече в утринната мъгла. Щеше да е трудно да се види, ако не беше кафявият контур, който не помръдваше на фона на морето. Бяхме се отправили точно натам и когато приближихме, мъглата се вдигна и разкри внушителните хълмове, люлеещите се палми и широкото спокойно пристанище, предопределило тази земя за величие в Новия свят. Отново изпих с поглед красотата на любимата ми Куба.
22.
Скъпа Нора,
С гордост ти съобщавам, че вече имам работа в хотел „Насионал“. Ремонтирали са го и е станал много красив. Когато вървя по мраморния под и подушвам уханието на вкусна храна откъм ресторанта, мога да си представя, че всичко е както някога. Но не мога дълго да се преструвам, че е така, защото хотелът е пълен с туристи от страни като Канада и Германия. Никой не говори испански, но за щастие моята работа не изисква да говоря почти нищо. Просто се усмихвам учтиво и им показвам пътя към фоайето, а понякога оправям стаите им. Нося красива униформа. Синя, със златист кант по ръкавите и долния ръб на полата. Имам и обувки, които подхождат на униформата.
Лусинда остава сама вкъщи, докато съм на работа. Не знам какво друго да сторя. Тя е малка, но е много зряла за възрастта си и знае къде е всичко. Когато спират тока, което се случва често напоследък, разчитам на нея да ми намира разни неща в тъмното. Не искам да хабя свещите, които имаме, така че си седим на тъмно часове наред и аз ѝ разказвам за теб и живота ти. Тя знае за Джереми и иска да научи английски, за да те впечатли. Започнах да я уча на малкото думи, които знам, например: „Здравей, аз се казвам Лусинда“ и „Колко е часът?“. Тя бързо запомня фразите, но се опасявам, че акцентът ѝ е ужасен, по-лош дори от моя.
Тя също ми разказва истории. Миналата седмица чула, че един от съседите ни заминал с малка лодка. Той кандидатства за виза преди години, но се умори да чака. Удивително е какви неща разказват хората на моята Лусинда, сякаш смятат, че като е сляпа, няма да издаде тайните им. Обикновено плановете за бягство не се споделят открито, защото всеки, заловен в опит да избяга, отива в затвора за дълги години. Но все повече хора поемат този риск. За тях животът тук е по-ужасен от възможността да се озоват в затвора, да се удавят или дори да ги изядат акулите.
Хората тук вече отчаяно се нуждаят от неща като сапун, паста за зъби и аспирин. Запасите от сапун под леглото са най-добрият лек срещу безсъние. Миналата година бях успяла да се сдобия с една кутия. Беше с аромат на роза и всеки сапун беше увит в тънка, почти прозрачна хартия, невероятно фина. Всяка вечер ги броях и се наслаждавах на тежестта им в дланта ми, сякаш бяха кюлчета злато. Бях принудена да заменя последните няколко сапуна за лекарства, когато Лусинда беше болна неотдавна. После разбрах как се чувстват милионерите, когато загубят всичко. Това чувство е по-ужасно от глада, това е празнина, която изпълва сърцето с горчивина.
За някои това положение е вълнуващо като приключение. Жената, която живее отсреща на улицата, излиза от дома си всяка сутрин със сламена чанта на рамо. Виждаме вълнението и енергичността в походката ѝ, като ловец, тръгнал на лов. Съпругът ѝ никога не е толкова бодър. Той не е излизал от дома им от месеци, седи приведен на предните стъпала и чака жена му да се върне. Когато го направи, души чантата ѝ като хрътка, която търси кокал. Не те лъжа, няколко пъти съм я виждала да го перва по носа, когато той заравя лице в чантата ѝ, и после той я следва по петите в къщата. Тъжна картинка.
Седя в тъмното, след като Лусинда заспи, и си мисля колко лесно би било, Нора. Колко лесно би било да отплаваме към свободата… към рая. Помня разкошния живот, който имах преди промените. Купуваха ми нова рокля почти всяка седмица, а прислужницата сресваше косата ми всяка сутрин, за да бъде блестяща. Хлябът беше винаги пресен и топъл, а маслото капеше по чиниите ни. Всеки ден имаше месо и риба. Можехме да ядем колкото си искаме. На всяка мивка и вана имаше нов сапун. Имаше люлякова вода, с която да изплакна косата си след дълга топла вана. На всеки ъгъл навън имаше музиканти, които свиреха, и веселият им смях се смесваше с мелодиите. Децата бяха чисти като току-що извадени от кутията кукли. Помня колко беше хубаво точно след като съм си взела вана, да изляза на вечеря с родителите си. Кожата ми беше още изпръхнала от сапуна, а на главата ми беше хладно от бриза.