Джереми се шегуваше, че отчаянието ми да чуя Алисия го карало да се чувства като отхвърлен любовник. А моето отчаяние подхранваше сънищата, които сънувах почти всяка нощ. Събуждах се вкопчена в Джереми, а тениската му беше мокра от сълзите ми. Заедно с Тони търсехме Алисия. Ходехме по плажа, а той ми казваше колко обича жена си и зелените му очи грееха, докато се взираше в морето и се чудеше къде може да е тя. И двамата бяхме натъжени от отсъствието ѝ и аз поставих длан върху рамото му, за да изразя съчувствието си. Изведнъж и двамата бяхме голи и телата ни се преплитаха като змии върху пясъка.
Винаги разказвах на Джереми сънищата си, но този му го спестих. Той не беше ревнив мъж и сигурно щеше да ce усмихне загадъчно, ако му го бях разказала. В тъмнината очите му щяха да ме пронижат и той щеше да се засмее заради виновното ми изражение.
— Толкова те обичам — казах му аз, отпуснах мократа си буза върху гърдите му и усетих успокоителното надигане и отпускане.
— Не се тревожи. Тя ще ти се обади — прошепна той в полусън.
23.
Скъпа Нора,
Последното ти писмо стоеше неотворено в чантата ми много седмици, преди да събера кураж да го прочета. Моля те, извини ме, но животът ми претърпя нова драстична промяна. Ако ти бях писала по-рано, щеше да се чудиш коя е тази непозната, подписваща се с моето име. Може би пак ще се чудиш, но нямам избор, освен да бъда напълно честна с теб. Сега знам повече от всякога защо леля Панчита имаше нужда просто да си седи на верандата, преди да почине. За мен е същото сега, когато ти пиша.
Ходя на църква и говоря на Бог сред мълчаливите статуи, покрити с прах и паяжини. Двете с Лусинда се молим заедно и предполагам, че молитвите ни достигат до небето, но от много време не съм чувала гласа Му. Преди го чувах постоянно, силен и ясен, въпреки вятъра и рева на морето. Сега чувам само шум — шум, който ми пречи да заспя.
Берта ме обучава за нейната работа. Тя си идва вкъщи с красиви неща почти всеки ден. Миналата седмица донесе шише шампоан с аромат на лимон. По-предната седмица — голяма квадратна кутия с кърпички за нос. А преди това — два чифта чисто нови чорапи, прозрачни като стъкло. Смяхме се и ги подхвърляхме във въздуха, а после ги гледахме как се носят към земята, леки като пера. Пъхаш крак в тях и се чувстваш като Пепеляшка, защото това прекрасно усещане се разнася по цялото ти тяло.
От известно време знам, че Берта е една от онези дами, за които баба не ни даваше да говорим. Тя носи най-хубавите си дрехи и седи във фоайето на хотела или бара, където пуши цигари, кръстосала крака, и чака някой мъж да я почерпи с питие или да я попита колко е часът, въпреки че тя не носи часовник. Често я виждам как работи от моето място до вратата. Тя отмята глава назад и се смее, както помня, че се смеех някога и аз, когато бях заобиколена от млади мъже. Тя намества тясната си пола, така че мъжете не могат да откъснат поглед от краката ѝ, които остават открити чак до бедрата. Не след дълго тя изчезва под ръка с някого от тези мъже. Понякога отиват на ресторант или представление, но по-младите я водят право в стаите си.
Берта казва, че това е единственият начин да се изкарват истински пари. Казах ли ти, че тя е дипломиран инженер? Учила е в Русия известно време и може да си поръча питие на три различни езика, без да броим испанския.
Преди около три месеца един мъж се приближи до мен и прошепна нещо в ухото ми. Седмица по-рано бих се отдалечила възмутено, като оставя нелепите му думи да увиснат във въздуха, но в онзи ден думите му потънаха в душата ми. Станах най-ужасната възможна жена. Правя го с такава лекота, с каквато преди плувах до платформата в морето. Просто затварям очи и се гмурвам. Не усещам как мъжете ме докосват, не чувам глупостите, които говорят. Върша си работата, възползвам се от възможността да се прибера у дома при Лусинда в края на смяната си и да нося чанта, пълна с мляко, паста за зъби, сапун, месо, консерви със зеленчуци и пресни плодове.
Все още обичам Тони и нищо не може да промени това. За кратко други притежават тялото ми, но духът ми се е сливал единствено с Тони. Продължавам да му изпращам пакети всяка седмица по Рикардо, но за щастие той вече не изисква допълнително заплащане. Май си е намерил друга.
Сега мога да пестя пари за бягството ни и когато заминем, ще изтрия всичко от главата и сърцето си. Това е единствената мисъл, която ме поддържа жива.