— Като нова е. Много ти благодаря!
Пепе сви рамене и устата му се изви в нещо като усмивка.
Вечерта, след като хапнахме, двете с Лусинда изведохме Алисия на разходка с новата ѝ количка. Небето беше осеяно със златисти облаци. Децата се смееха и играеха бейзбол на средата на улицата. Рядко минаваха коли, които да прекъснат играта им. Отправихме се към морето, както винаги, за да зърнем потъмняващата вода и първото грейване на лампите по кея. Уханието на жасмин в нощта се носеше из въздуха и се смесваше със спомените ми. Никой не беше казал нищо от известно време и когато спряхме, погледнах надолу да видя дали Алисия не е заспала. Но очите ѝ бяха широко отворени и по-живи, отколкото ги бях виждала от дни. Усмихната, ми посочи извитата линия на кея. Светлините започваха да пробиват вечерната мъгла.
Тя хвана ръката ми.
— Толкова съм щастлива в момента.
— Радвам се.
— Когато замина, се тревожех, че ще ме забравиш. Аз не бих могла да те забравя, защото накъдето и да се обърнех, виждах неща, които ми напомняха за теб, момичета с дълги черни опашки, верандата на леля, дори палмите. Тази гледка тук — каза тя и описа плавно движение с ръка — ми напомняше за нашите планове да станем танцьорки в „Копакабана“, помниш ли?
— Доколкото си спомням, това беше твоя идея.
— Може би, но ти я прие, без да спориш.
Наместих възглавниците на Алисия, за да може да се надигне леко.
— С теб не можеше да се спори, скъпа братовчедке. Опитах няколко пъти и накрая винаги се борех със себе си, докато ти продължаваше напред с какъвто план осъществяваше в момента.
Алисия се засмя.
— Сигурно съм била невъзможна — разглезена пикла.
— Ти беше удивителна. Поправка. Ти си удивителна. Алисия въздъхна и чух болката в дъха ѝ.
— Иска ми се Тони да беше тук. Вярвам, че съм готова да му кажа всичко. Чувствам се достатъчно силна.
Слънцето беше залязло и светлините покрай кея заблестяха с пълна сила, като диамантена огърлица на шията на най-красивата жена на света.
29.
Тръгнахме рано на следващата сутрин, преди горещината на деня да успее да забие нокти в бетона и напуканата земя. Алисия бе толкова уморена, че подскачаше заедно с количката, но не спираше да стиска писмото в ръка, сякаш беше билет, който може да ѝ поискат да покаже всеки момент.
Тя ми го беше продиктувала предната вечер, след като Лусинда заспа. Шепнеше думите, които понякога се загубваха в бръмченето на вентилатора. Беше по-скоро декларация, отколкото признание. Въпреки че сега за пръв път Тони щеше да научи за работата ѝ в хотела, тя изпитваше вина единствено за това, че не се бе опазила здрава. Единственото ѝ съжаление беше, че няма да може да бъде с него в бягството към свободата.
…Сега повече от всякога оценявам изборите, които си направил. Надявам се, че ще можеш да ми простиш за моите и ще ме помниш такава, каквато бях, когато се влюбихме един в друг Такъв си те представям аз: красивият млад мъж, седнал на люлеещия се стол на леля Панчита, който ми се усмихва така, че сърцето ми ще спре да бие. Каква благословия е да знам, че единственият мъж, който ме кара да се чувствам по този начин, е мъжът, когото наричам свой съпруг, своя любов.
Въпреки че не сме спали в прегръдките си от години, не мога да затворя очи, без да ти прошепна „лека нощ“ и да си спомня, че нищо, дори потъването на този красив остров, не може да разруши любовта ни един към друг.
Нора все още е с нас. Не си замина, както ти бях писала в предното писмо. Тук всичко е по-хубаво с нея. Лусинда се усмихва повече и понякога се държи като малко момиче, каквото е, а не като жена на средна възраст с хиляди тревоги. Какво да правя, любов моя? Как да говоря с нея? Мога ли да ѝ кажа, че татко скоро ще си бъде у дома, за да се погрижи за нея…
Рикардо огледа намръщен количката, докато натъпкваше в джоба си писмото, което Алисия му подаде, и пое торбата от мен.
Завря глава в торбата, без да каже и дума, и изсумтя шумно. Потта се стичаше в очите му.
— Нещо не е наред с краката ти ли?
— Чувствам се уморена и Нора намери тази количка, за да ме развежда с нея.
Той направи крачка назад.
— Болна ли си?
Алисия се засмя сухо и дори опита да извади крака от количката, но силите ѝ стигнаха само да се подпре на лакти.