Реших първо да се отбия вкъщи и да информирам Алисия и Лусинда за положението, но се изненадах, че там нямаше никого. Дори Берта не се виждаше, макар че вратата на стаята ѝ бе оставена отворена и радиото свиреше силно. Забелязах, че в кухнята чиниите не бяха измити. Лусинда винаги ги миеше, преди да излезем, защото се страхуваше, че ще привлекат мравки.
Излязох навън и забелязах Пепе, който седеше на стъпалото пред апартамента си, взираше се в лятната мараня и пушеше някакъв фас.
— Тръгнаха по улицата натам — каза той и махна неопределено със свободната си ръка. — Точно след като някакъв мъж, когото не съм виждал, чукаше по вратите и разпитваше къде живее едно сляпо момиче. Аз го пратих натам. — Посочи в противоположната посока от апартамента на Алисия.
— После им казах, че не е зле да отидат на разходка.
Сърцето ми се присви от страх. Дали бяха дошли да търсят Лусинда? Или Рикардо беше информирал властите, че Алисия е болна, и бяха дошли да я отведат? Почти се задавих, гърлото ми бе пресъхнало.
— Изглеждаше ли като държавен служител?
Този въпрос явно озадачи Пепе.
— Служител? Имаше хубави обувки и чиста риза.
Най-лошите ми страхове се потвърдиха. Втурнах се в посоката, в която Пепе ми беше посочил, че са тръгнали. Надничах в тесните странични улички, затрупани с боклуци, и постоянно се препъвах в джапанките си. Представих си колко е изплашена Лусинда, колко отчаяна и объркана е Алисия. Берта сигурно правеше всичко възможно, за да помогне, но тя не знаеше как да се справи с такива хора. Сигурно влошаваше положението, като предлагаше някоя сексуална услуга в замяна на свободата им. Бях почти в истерия, когато стигнах до кея.
Първо чух гласа на Лусинда. Мека, сладка мелодия, която се носеше сякаш от небето, и когато се обърнах по посока на звука, едва не паднах на колене. Тя вървеше уверено, усмихната на самата себе си, и не спираше да бъбри, а Берта буташе количката с Алисия. Берта първа ме видя. Изглеждаше мрачна.
Когато стигнах до тях, прегърнах силно Лусинда.
— Измъкнахме се през прозореца в стаята на Берта — разказа развълнувано тя. — Беше толкова забавно, лельо Нора. Берта измисли тази игра да се преструваме на тайни агенти, които трябва да избягат от лошия. Мама каза, че с нея сте играли същата игра, когато сте били малки. Може би следващия път и ти ще я играеш с нас?
Вгледах се в изражението на Алисия. Тя изглеждаше облекчена и благодарна, че разбирам положението, но у нея се настаняваше някакво примирение, което не бях виждала преди. Отново насочих вниманието си към Лусинда.
— Познай какво? Току-що видях Пепе и той ми каза, че лошият си е отишъл и вече можем да се приберем вкъщи.
По-късно, когато Алисия беше сигурна, че Лусинда не може да ни чуе, ми прошепна:
— Видях мъжа, като вървеше по улицата. Сигурна съм, че е от Министерството на образованието и че идваше да я отведе.
— Не се тревожи за това сега — казах аз, стресната от това колко още бе изнемощяла тя буквално за един ден, очите ѝ бяха хлътнали от умора.
Алисия се събуди по-късно следобеда в компанията на Беба, която се бе отбила да я види как е. Старата жена се разтревожи от разказа за случилото се през деня, но още повече — от влошаването на физическото състояние на Алисия. Тя заговори неясно и уверено:
— Ако дойдете утре у нас, ще ти помогна за болката. Видях, че Алисия се кани да възрази, че се чувства добре, но Беба вдигна кокалестия си пръст, за да я накара да замълчи.
— Очите ти са пълни с болка. Ела утре у нас и ще се почувстваш по-добре.
31.
Двете с Лусинда седяхме на метални столове до стената. Тънките завеси бяха дръпнати и тъй като слънцето и без това трудно проникваше в тясната уличка, която водеше към апартамента на Беба, в стаята бе почти тъмно, все едно беше среднощ. Многобройни свещи осигуряваха единствената необходима светлина. Беба си беше сложила бял тюрбан, такъв, какъвто бе носила преди революцията, завързан високо на главата ѝ. Нанизи от цветни мъниста в червено и жълто потракваха на врата ѝ, когато тя се движеше из малката стая.