— Да. Започвам да се притеснявам. Не е безопасно толкова много върколаци да се мотаят в Роуз Крест.
— Съгласен съм — рече първият.
— Не разбирам — призна тя. — Защо ни следват навсякъде?
— Сега вече Даниъл е техният водач — обясни вторият. — Предаността им към него е много по-силна, отколкото някога съм виждал. Сигурно, защото е истински водач. Спаси те, като им наложи волята и силата си и стана техен предводител.
Вълкът изръмжа разочаровано.
— Не разбирам защо вървят след мен. Вчера се опитах да отида да купя за Даниъл нещо за ядене от магазина и половината ме последваха. Даниъл дори го нямаше.
— Очевидно той е направил нещо, за да те избере като своя… партньорка. Вълците разбират това по някакъв начин и сега вече те приемат като своя предводителка.
— Това ли било? — попита първият. — Партньорка значи. Разкажи ми за какво става въпрос.
— Даниъл… може да се каже, че ми направи предложение за брак — призна момичето. — Преди Кейлеб да ме хвърли в ямата на вълците.
— Това обяснява нещата — отвърна вторият.
— Грейс, твърде млада си, за да се омъжиш. Двамата с майка ти бяхме едва на двайсет, но това не е извинение…
— Татко Първо, мислехме, че ще умрем. Второ, той говореше за далечното бъдеще, след като завършим колеж.
— Няма значение, той те е избрал — настоя вторият. — А това означава, че засега няма как да се отървеш от вълците.
Групата замълча.
— Ами Даниъл? — попита най-сетне момичето. Гласът й потрепери. — Минаха два дни, а той все още не успява да си върне човешкия вид. Завинаги ли ще остане така?
Момчето пристъпи по-близо до вратата. Нали тъкмо заради това ги последва.
— Не знам, Грейс. Мисля, че е време да го заведем при по-компетентен от нас. Надявам се той да ни помогне… стига да не сме закъснели.
— Кой? — попита тя.
— Дядото на Даниъл.
Вълкът изджавка. Изглежда се изненада.
— Даниъл има дядо?
— Да. Той едва ли знае, Даниъл е внук на Сърхан.
Вълкът изскимтя.
— Кога тръгваме? — попита момичето.
— Ти не можеш да дойдеш — заяви първият. — Трябва да ходиш на училище, не забравяй молбите за колежа. Не позволявам… Твърде опасно е.
Вълкът изръмжа.
— Как ли пък не — опъна се момичето. — Попитах кога тръгваме.
— Веднага щом успеем.
— И аз ще дойда — намеси се трети мъжки глас. Прозвуча по-младежки от другите двама. Беше Талбът. Значи сега вече беше с тях.
— Трябва да вземем и Джуд — заяви вторият. — Не е готов да остане сам за повече от няколко минути.
Момчето се отдръпна от вратата. Точно това искаше да чуе. Щеше да отиде заедно с тях при Сърхан. Щеше да научи какви са плановете на враговете. Бащицата щеше да е благодарен за всяко късче информация, която успееше да му даде. Така щеше да им бъде по-лесно да планират нападението си.
Дано това се окажеше достатъчно за господаря му, за да го допусне отново в глутницата.
Тя беше неговото семейство.