— Откъде знаеш, че тя не е следващата? — попита Пийт и стисна юмрук.
— Спри! — спуснах се аз съм Пийт, но Тай ме хвана през кръста. Опитах се да призова свръхестествените си сили, като ритах краката му, но той само се смееше. Почувствах се като парцалена кукла, когато той ме блъсна настрани.
Ударих се в тухлената стена и за момент останах замаяна. След това чух звук като от юмрук, попаднал в нечие лице, и нещо едро се стовари в краката ми. Очаквах да видя Даниъл, но се оказа, че е Пийт. Чух нов удар и следващото момче с брада падна на колене до мен. Тай вдигна ръце и заотстъпва бързо.
Пийт простена и избърса разкървавения си нос.
— Ти си изрод, бе — рече на Даниъл и бавно се надигна. — Хайде — повика ранения си приятел. — Нямаме време за тези боклуци, да вървим. — Изплю кървава храчка на асфалта пред краката ми.
— И си пазете гърбовете — провикна се, преди да се скрие сред групата. Смехът им отекна около нас, докато се отдалечаваха по улицата.
Даниъл беше застанал до контейнера с гръб към мен. Раменете му се повдигаха тежко и той беше стиснал ранената си ръка.
— Беше… страхотно — обадих се аз. — Защо са ти суперсили, след като умееш да се биеш по този начин?
— Ти само за това ли мислиш? — попита Даниъл. — За проклетите суперсили ли?
— Какво? — Думите му ме обидиха, но май заслужавах укора, задето се опитах да омаловажа положението. Застанах до него и го прегърнах през раменете. — Извинявай, не трябваше да го казвам. Ранен си. Дай да ти видя ръката. Добре ли си?
— Не — отвърна той и се отдръпна. Притисна ръката си до гърдите, за да не видя раната. — Трябва да се прибера.
— Трябва да отидеш в болница. Ще те закарам.
— Не искам. — Запрепъва се към мотора си, оставен на паркинга на „Дейс Маркет“. — Просто трябва да се махна.
Тръгнах след него.
— Да не би да си в шок? Не можеш да караш в това състояние. Сигурно трябва да зашият ръката ти.
— Ще се оправя. — Качи се на мотора, притиснал ръка към ризата.
— По дяволите, Даниъл. Нека да ти помогна.
— Вече помогна достатъчно — сряза ме той и запали мотора. Даде газ със здравата си ръка и излетя от паркинга, без дори да ми даде възможност да отговоря.
Не се обърна назад, за да ме погледне, докато стоях, отпуснала ръце и не разбирах какво точно се случи.
Какво трябваше да означават думите му, че вече съм била помогнала достатъчно?
Че аз не направих абсолютно нищо.
Отново на път към къщи
Известно време седях в колата на паркинга и се питах дали да последвам Даниъл, за да се уверя, че е добре. След това щях да намеря начин да го накарам да отидем в спешното, за да прегледат раната му. Само че той реагира толкова рязко, беше категоричен, че не иска да му помогна, и аз прецених, че ще се ядоса още повече, ако се появя у тях неканена. Май беше най-добре да го оставя да се поуспокои. Щях да му звънна след два часа, за да съм сигурна, че е добре. Тревожеше ме обаче някаква натрапчива мисъл и аз запалих колата. Да не би Даниъл да ми се разсърди, защото предизвиках разправия с Пийт, или пък не искаше да му помогна, тъй като мислеше, че все още не умея да контролирам силите си, когато видя кръв?
Пуснах радиото в колата, за да заглуша мислите, предизвикани от чувство на вина, и се заслушах в новините за Роуз Крест. Обсъждаха опита за взлом в училище и дали има връзка с „Дейс Маркет“. Репортерът предполагаше, че опитът за взлом вероятно е бил прекъснат, защото нищо не липсваше от училището. Охранителните камери и тук не бяха записали нищо.
Спрях радиото и едва сега чух, че телефонът ми звъни, пъхнат дълбоко в раницата, която оставих в колата днес следобед. Какви ли обаждания бях пропуснала? Ами ако Джуд се беше опитвал да ме открие?
Погледнах екранчето и въздъхнах облекчено.
— Здрасти, татко. Получи ли ми съобщенията?
— Да — отвърна той. Стори ми се толкова уморен, че едва чувах гласа му над какофонията от звуци. — Кажи ми какво стана.
Разказах му за обаждането на Джуд, като се постарах да предам дословно разговора. След това му разказах, че е бил в къщата на Мериан. Татко помълча.
— Къде ли не го търсим, а той се оказа в задния ни двор — рече най-сетне. Стори ми се ядосан, шокиран и същевременно облекчен. — Нещо друго? Чу ли се отново с него?
— Не. — Поколебах се за момент. Не бях сигурна дали исках да споделя теорията на Даниъл с татко, но знаех, че не трябва да крия нищо, което би могло да помогне на Джуд. — Все още нищо не е сигурно, но ми се струва, че той наистина е бил в задния ни двор. — Разказах на татко, че Джеймс е видял нещо на прозореца, след това за щетите, нанесени в „Дейс Маркет“, и опита за взлом в училище.