— Ето ги компютрите — посочи Ейприл. Гласът й продължаваше да потреперва. — Джуд се е свързал с мен от тук. — Тръгна към редицата тесни метални маси със занитени за тях лаптопи в далечния край на клуба, настрани от суматохата.
— Какво правиш? Мислех, че няма да се набиваме на очи.
— Ти се крий. Оглеждай се за брат си, поразпитай. Аз обаче съм примамката. — Тя бухна къдриците си и нацупи розовите си устнички. — Ако Джуд е тук, искам да ме види. Само така ще го примамя да се покаже.
— Не съм убедена, че идеята ти е добра. — Дори от тъмния ъгъл ми стана ясно, че привличаме повече внимание, отколкото ми се искаше. Знам, че Ейприл излъчваше сексапил с избора си на дрехи, но дънковото й яке и розовото бюстие с пайети изпъкваха като неонов надпис: „Здрасти, аз тъпа баровка и напълно уязвима сред черната кожа и пиърсинга“. Аз може и да бях с винилови панталони, но изглеждах точно толкова не на място, колкото и тя.
— Ако Джуд е тук, най-вероятно ще дойде при мен. Така че ти се крий и следи какво става. — Ейприл тръгна към компютрите. Тръсна прелъстително русите си къдрици и седна пред единия компютър. Трепнах, когато забелязах колко невинно изглежда, както бе седнала на показ.
Реших да пообиколя заведението, да огледам за Джуд и същевременно да наблюдавам как се справя Ейприл. Направих едно кръгче из клуба, без да срещна ничий поглед, но след това разбрах, че се налага да поразпитам, ако искам да открия Джуд. За кратко останах в един ъгъл, събрах кураж, след това сред момчетата пред гейм стерилните забелязах човек, когото познавах. Татуировките криеха възрастта им, но едва ли бяха по-големи от мен, а един, който беше седнал с безжична игра отстрани на групата, имаше идиотска брадичка, която ми се стори твърде позната.
Беше приятелят на Пийт… Тай. Огледах се и се запитах дали и Пийт не е някъде наблизо, защото той беше последният човек, на когото исках да се натъкна — но, изглежда, Тай беше дошъл сам. Знам, че този тип снощи ме блъсна в тухлена стена, но се надявах да е все още уплашен, че Даниъл натръшка приятелите му и да не ми създава неприятности, ако се опитам да го поразпитам. Освен това ми се стори по-кротък в сравнение с другите момчета.
Той трескаво натискаше бутоните и не спираше да повтаря „Хайде, хайде“, така че не забеляза, когато се настаних до него. Тъкмо се канех да го докосна по рамото, когато татуираният до него скочи и започна да отправя мръсотии към екрана.
— Кой ме уби? — ревеше.
Тай остави контролера на металната маса и се опита да се измъкне, но разбеснелият се геймър го сграбчи за якето с такава сила, че краката му провиснаха над циментовия под.
— Ти ли ме уби, бе? — изрева геймърът в лицето на Тай.
— Извинявай, човече — отвърна с разтреперан гласец той, — ама никога досега не я бях играл тази игра.
— Кой е пуснал този нов посерко тук?
Геймърът запрати Тай на стола му. Той политна назад и едва не ме събори. Скочих от мястото си тъкмо навреме. Геймърът продължи да крещи на Тай, след това блъсна друго момче, което нямаше нищо общо с разправията. Ако така се отнасяха към новодошлите, значи трябваше да се измъкна бързо, преди да стане голяма разправия. Обърнах се, готова да се покрия някъде, но едва направила няколко неуверени крачки на скапаните токове, се натъкнах на тухлена стена с бархетна риза.
— Опа, леко. Добре ли си?
Я, тухлената стена можела да говори.
Отстъпих крачка назад и вдигнах поглед. Бях се забила право в гърдите на някакъв тип с бархетна риза. Сведе към мен зелените си очи.
— Извинявай — свих се аз и отстъпих още крачка. — Изобщо не те видях. Не можех да си обясня как не съм го видяла досега. Мислех си, че аз изпъквам, но как бе възможно да не забележа подобен тип на подобно място? Модата в клуба се ограничаваше до индигово и какви ли не нюанси на черното, а този тип се беше докарал в зелена бархетна риза, светлосини дънки и широк колан със старинна бронзова катарама, която приличаше на звездата на тексаски шериф, косата му беше с цвета на млечен шоколад, щръкнала изпод синя бейзболна шапка, а по загорялото му лице нямаше никакви откачени белези или гнусни косми. Сведох поглед. Очаквах да е с каубойски ботуши, но се оказа, че е със сиви маратонки на „Найки“ и добре че беше с тях, иначе щеше да прилича на заблудил се фермер.