Усмихна ми се приятелски — на загорелите бузи като издялани с длето намигнаха трапчинки — и стисна лакътя ми с топлите си пръсти.
— Красиво момиче като теб трябва да внимава повече на подобни места — рече и ме отдръпна от разправията зад мен.
— Да, така е. Знам. Много се извинявам.
Едрата му мазолеста ръка продължаваше да стиска лакътя ми, думите „красиво, момиче като теб“ се запечатаха в ума ми. Прехапах устни, когато усетих как по бузите ми се разлива топлина. Искаше ми се да се извиня, да избягам и да се скрия в тоалетната или където успея.
Усмивката му стана по-широка и ми направи впечатление, че у него имаше нещо — може би формата на устата, тонът му, които ми се сториха, колкото и да беше необяснимо, много познати. Също както когато усетиш аромата на ябълков пай с карамел на Деня на благодарността, след като цяла година не си вкусвала. В този момент осъзнах, че поради същата причина този тип изпъкваше като премазан почернял нокът в заведението и може би затова се почувствах в безопасност и се осмелих да го попитам за Джуд.
— Слушай, може ли да те попитам нещо?
Той пусна лакътя ми. Зелените му очи се стрелнаха към геймърите, които продължаваха да крещят на няколко метра от нас, след това отново ме погледна.
— Разбира се, красавице.
— Ти… О-ох! — Покрих ушите си с ръце, когато болката прониза тъпанчетата ми и слухът ми се усили десетократно. Вибрациите от музиката бяха убийствени, но смесени с крясъците на играчите и звуковите ефекти от няколко различни видеоигри, пуснати едновременно, бяха нетърпими. — Няма значение — намръщих се и се отдръпнах.
— Добре ли си? — Гласът му прозвуча толкова близо, та имах чувството, че тъпанчетата ми ще се спукат.
Помахах му с ръка и се оттеглих в един празен ъгъл. Поех си дъх десетина пъти и се съсредоточих да пресея звуците, както ме беше учил Даниъл. След известно време най-сетне успях да разгранича музиката, която дънеше от стереоуредбата, от воя на видеоигрите, а сетне долових и по-тихите човешки разговори. Геймърите обсъждаха стратегии за покоряване на следващото ниво, един се опитваше да убеди момичето Вероника да се прибере с него, момчета пред една от игрите ми крещяха, друг питаше къде може да се уреди с малко хероин.
Неочаквано различих остри женски крясъци.
— Престани! Остави ме на мира.
Обърнах се към гласа, защото разбрах, че това не е звуков ефект от някоя игра. Бях се разсеяла и не обръщах внимание на Ейприл, а ето че тя вече не седеше пред лаптопа, където я оставих. Беше се изправила и се опитваше да отблъсне някакъв тип в кожено яке, който я стискаше за китката. Друг беше застанал зад нея, вплел пръсти в косата й. Ейприл се опитваше да се извърне, за да го отблъсне, но момчето с коженото яке я притискаше до себе си. Тя изпищя. Звукът ме преряза.
Краката ме боляха от нахлулите сили и аз се изстрелях за секунди към другия край на заведението.
— Да танцуваме — нареди непознатият на Ейприл и я притисна до себе си.
Тя писна отново. Звукът едва не спука тъпанчетата ми. Това беше добре, защото означаваше, че силите ми действат — поне за момента. Приближих се до типовете и с тон, който издаваше, че не ми пука от никого и от нищо, наредих:
— Пусни я.
Двамата ме погледнаха и се изсмяха. Този, който беше стиснал косата на Ейприл, я пусна и ми се усмихна. Беше млад, вероятно на деветнайсет, но един от зъбите му липсваше, а останалите бяха пожълтели — вероятно от годините, в които е пушил, ако можеше да се съди по миризмата. Усетих и друг мирис, от който настръхнах цялата. Не можах да определя откъде ми е познат. Мускулите ми се напрегнаха, когато той се приближи.
— Май птиченцето си е довело и приятелка. Според теб за колко танца ще станат?
— Поне за три — отвърна другият, който стискаше Ейприл.
— Гадост! — Тя го ритна, но той се изсмя.
Тези типове ме дразнеха — дори повече, отколкото Пийт и противните му приятели — и се радвах, че силите ми напират. Не бях в настроение да се правя на дама, изпаднала в беда.
— Косата на тази ми харесва повече — сподели жълтозъбият, и протегна едрата си мръсна ръка към тъмните ми къдрици.
Усетих прилива на сили, когато замахнах и пернах ръката му, преди да ме е докоснал. За секунда той ме погледна слисано. Тръсна ръка, сякаш го бях наранила. След това усмивката му стана по-широка.
— У тази има истински хъс. Харесва ми.
Отново посегна и преди да се усетя, бях заела поза да се боксирам, както ме учеше Даниъл. Отново отбих ръката му и отскочих назад. Когато посегна за трети път, мускулите ми пламнаха от топлина. Вдигнах крак и високият ток се заби право в корема му. Усетих силата си, въпреки това се изненадах, когато той полетя назад. Блъсна се в приятеля си. Онзи с коженото яке изпусна Ейприл и двамата се намериха един върху друг пред компютрите.