— Няма такова нещо — намесих се аз. — Даниъл не би нападнал никого. — Поне новият Даниъл, в когото не дремеше върколак. — Пийт е лъжец. Готов е да наговори какво ли не, за да докара неприятности на Даниъл.
— Уверявам ви, господине, че нямам абсолютно нищо общо с тази работа — заяви Даниъл на шерифа много по-спокойно от мен.
— Вие двамата вече сте си имали неприятности, доколкото си спомням. — Заместник Марш го изгледа гневно. — Да не би да си искал да го върнеш на Пийт, но след като не си го намерил, си го изкарал на съквартиранта му. Сигурно много си се ядосал, когато обвиненията бяха свалени в случая с гаджето ти, след като единственият свидетел се оказа мъртъв. Повечето момчета не забравят, че момичето им е било нападнато от съученик, а нападателят се е измъкнал просто така. Може разправията от онази вечер да е била последната капка.
— Марш — сопна се шерифът. Форд харесваше Даниъл много повече от заместника си и уважаваше татко. Или това, или се справяха великолепно с постановката „добро ченге — лошо ченге“. — Нямам право да обсъждам подробности, но имаме причина да вярваме, че смъртта на Тайлър е свързана с обира на „Дейс Маркет“ и тъй като вие сте имали пререкание с Тайлър, а ти работиш в „Дейс“, трябва да ти зададем няколко въпроса. Тук или в управлението?
— Чакайте, сега пък го вините за „Дейс Маркет“.
— Не обвиняваме, просто разследваме.
Обзе ме гняв. Пийт и тъпите му обвинения напълно объркваха живота ни. Ако Тайлър имаше нещо общо с магазина, тогава цялата тази работа беше свързана и с присъствието му в „Депото“ снощи. Точно така. „Депото“, разбира се! Онези геймъри, които се държаха така, сякаш искаха да одерат Тайлър жив, задето им беше скапал играта. Ами ако го бяха проследили до дома и бяха решили да му го върнат?
— Тайлър обича да ходи в едно заведение, „Депото“… Намира се в града. Трябва да…
Даниъл ме погледна многозначително.
Заместник Марш изви вежди.
— Значи знаеш къде е бил Тайлър снощи? Много интересно. Снощи е имал среща с приятелите си във въпросното „Депото“, но когато отишли, го нямало. Вие двамата, да не би да сте го следили?
— А, не. По дяволите, как бе възможно всяка дума, която казвах, да се отразява толкова зле на Даниъл? Как да им кажа какво видях в клуба, без да разкрия, че съм ходила там? Така щеше да излезе, че съм следила Тайлър. — Просто съм чула, че там било опасно и ако Тайлър е ходил там, и е настъпил някого по опашката… може да е скапал нечия видеоигра и така да е ядосал човек, който е решил да му го изкара през носа.
— Да не би да мислиш, че Тайлър е бил убит заради видеоигра? — попита заместник Марш.
— Много е възможно — потвърдих аз, но го казах така, сякаш сама не си вярвах. Дали не беше най-добре да млъкна?
— Ще проверим — обеща Форд. — Междувременно, Даниъл, кажи къде беше снощи.
Усетих, че той се напрегна. Усетих как безпокойството се излъчва от тялото му. Досега ми се струваше толкова спокоен. Погледнах го и зачаках отговора му.
— Тук — изрече той умишлено бавно. — Гледах телевизия.
— Между десет вечерта и един след полунощ ли? Какво гледа? Кажи по кое време. Канали. Помниш ли някоя реклама?
— Ами… — Пръстите му потръпнаха. Искаше ми се да стисна ръката му, за да скрия тика, преди другите да го забележат, но жестът ми нямаше да остане скрит. — Не помня нищо конкретно.
— Сериозно ли? — попита заместник Маршъл. — Съвсем нищо ли? — Сложи ръце на кръста и изду гърди, сякаш се канеше да сграбчи Даниъл и да го отведе в участъка. По наглата му усмивка ми стана ясно, че му е приятно.
Даниъл отстъпи назад и пръстът му отново потрепна.
— Съжалявам, но наистина не помня.
Пристъпих напред.
— Просто искаше да каже, че беше разсеян. Бяхме… заедно бяхме. Телевизорът беше включен, но ние не гледахме. — Изчервих се и макар да лъжех, се надявах, че никой няма да се сети, че винаги се изчервявам, когато крия нещо.
Даниъл ме погледна изненадано и ми се стори учуден от актьорските ми заложби, но сигурно ми беше благодарен за намесата.
— Останах докъм два. Даниъл не спомена нищо, защото… нали няма да кажете на татко? — помолих аз и започнах да кърша ръце. Дори не се наложи да се правя на притеснена. — Моля ви.
Шериф Форд прочисти гърлото си.
— Наистина ли беше тук с него през всичкото време? Сами ли бяхте?
Кимнах.
— Добре тогава. — Той пъхна бележника в джоба си. — Това е достатъчно.
Марш отпусна рамене. Наглата усмивка не слизаше от лицето му. Посочи войнишката торба на мотора на Даниъл.