— Като че ли Джуд все още е бесен на Даниъл — обади се татко. — Сигурно все още мисли, че не може да ти има доверие — погледна той Даниъл, седнал в един ъгъл, където чоплеше бялата превръзка на ръката си.
— Нищо ново — измърмори Даниъл. Това бяха първите му думи, откакто излязохме от старата стая на Дон Муни.
— Според мен най-важната част от разговора са думите на Джуд, че някой идвал за вас — обясни Гейбриъл. — Имате ли представа какво означава това?
— Нямам представа — свих рамене. — Даниъл мисли, че той ни подвежда, но според мен едва ли се е върнал, за да си прави подобни шегички.
— Зависи докъде е потънал брат ти. Вълкът може да те накара да вършиш какви ли не извратени неща. — Гейбриъл свали свещеническата якичка от врата си. Запитах се дали не мисли за Катрин — сестра му, убита, след като той се беше превърнал във върколак. — Според мен можем да предположим, че сте в опасност, ако Джуд е наблизо.
— Това означава, че трябва да го открием в най-скоро време. — Татко се наведе напред. — Ще ни трябва и добър план за нападение. Логично е да допуснем, че Джуд се е свързал и с други хора от миналото си. Искам да намериш начин да повдигнеш въпроса пред Ейприл. Разбери дали не се е свързвал с нея.
— Вече я попитах — признах.
— И?
Разказах им как отидох у Ейприл, как тя ми разказа за блога, как проследила айпи адреса на Джуд.
— Беше за един клуб в града. Там имат компютри и сигурно той е използвал един от тях. И най-странното, Даниъл, казва се „Депото“. — Обърнах се към него, но той отказа да ме погледне. Очевидно беше забравил радостта си от срещата с Гейбриъл. Прочистих гърлото си и се обърнах към татко: — Открих карта за същия клуб сред погрома в „Дейс Маркет“.
Татко се поизправи. Сигурно беше познал следата, също като мен — за разлика от Даниъл, който първоначално подмина идеята.
— Хм — обади се Даниъл. Погледнах към него. Беше свил вежди, докато се опитваше да свали превръзката. — Поразпитах за клуба. Носи му се лоша слава.
— Кого попита? — погледнах го аз многозначително, но той не забеляза. — Затова ли те нямаше снощи? — Ако беше проверявал, защо просто не ми кажеше? Даниъл се направи, че не е чул въпроса ми, и погледна татко. — Двамата можем да отидем довечера и да поразпитаме. Не искам Грейс да идва с нас.
— Ами… — поколебах се аз. — Може да се каже, че аз вече ходих.
— Грейс! — извикаха едновременно Даниъл и татко.
— Ти имаш ли представа що за хора — да не споменавам онези, които не са човеци — ходят там? — попита Даниъл и ме погледна за пръв път. Очите му пламтяха.
— Сега вече знам.
Устните му трепнаха, но той бързо прикри усмивката си.
— Нали те помолих да не ходиш да търсиш Джуд сама.
— Знам. Но ти беше болен или поне така твърдеше, затова не исках да те притеснявам. — Само че той изобщо не ми приличаше на болен. Дори у тях не забелязах и следа от неразположение. — Освен това Ейприл каза, че знаела къде се намира, аз пък имах карта ключ, така че отидохме заедно.
— Какво? Завела си Ейприл? Грейс, ти имаш ли представа как…
— Я да ми спестиш конското, ако обичаш. Беше глупаво. Трябваше да помисля, преди да тръгна. Можеха да ни убият…
— Какво? Добре ли си? — попита Даниъл с поомекнал глас. За пръв път тази вечер заговори като приятел. — Наранил ли те е някой?
— Не. — Извърнах очи и се опитах да прикрия руменината по шията. Точно сега нямах желание да обяснявам какво се беше случило с гадните момчета и Нейтън Талбът. — Въпросът е, че отидох, поразпитах и не открих нищо. Сигурно е бил там преди доста седмици.
— И сигурно вече няма шанс да го открием през клуба? — попита Гейбриъл.
— Не ми напомняйте — изпъшках аз.
— Независимо от това искам да отида и да проверя дали няма да разбера нещо — настоя татко.
— Не можеш да влезеш без карта — усмихнах му се глупаво. — А аз изгубих моята, докато бях вътре. — Наистина не я открих, след като Талбът ни изкара оттам.
Татко въздъхна недоволно.
— Аз имам познати — обади се Даниъл. — Ще поразпитам за нова карта.
— Сещаш ли се за друг, с когото Джуд може да се свърже? — попита татко. Поклатих глава.
— Хм. — Баща ми потри слепоочията си, сякаш искаше да прогони главоболието. — Трябва да помисля по този въпрос и да съставя план Б. Междувременно трябва да решим какво ще правим с теб, Грейс.
— Какво ще правите с мен?
— Не искам пак да хукнеш нанякъде като побесняла. Ако не мога да разчитам на помощта ти, тогава трябва да те накажа. Повече никакво ходене в града без специално позволение. Повече никакви тренировки, заемай се с ученето и поне известно време залягай над книгите.