3(Жител на областта Самария в древна Палестина. — б.пр.)
— Какво означава това според теб?
Замислих се за момент.
— Означава, че ако ти се предостави възможност и има как да помогнеш на някого, но не направиш нищо, защото се страхуваш или ти е неудобно, или нещо подобно, тогава и ти си също толкова лош, колкото и хората, които са сторили злината.
— Добър анализ — отвърна той. — Благодаря. Тъкмо се канех да седна, когато нещо в обяснението ме притесни.
— Това не означава ли, че ако притежаваш уменията да помогнеш на някого, не трябва да се колебаеш? Искам да кажа, че добрият самарянин е можел просто да продължи както двамата евреи. Той обаче е предпочел да направи нещо по въпроса. Това го превръща в герой. Не е позволил на страха да му попречи.
— Да, но самарянинът не е тръгнал да търси бандитите. Помогнал е на ранения от състрадание и желание да направи добро. Насилието и боят не са отговорът.
— Ами ако се води война? Ами ако се е разгоряла битка между доброто и злото? Не трябва ли в този случай да отвърнем на огъня с огън? — Погледнах към Даниъл. Нали така беше описал причината, поради която Господ бил създал урбат — в битката между дявола и демоните Господ създал свои воини, които да защитят човешкия род. Той им дал същността на най-силния звяр във високопланинската им гора — древните вълци — за да „отвърнат на огъня с огън“. — Погледнах отново към Гейбриъл. — Когато водиш война със злото, тогава е коренно различно, нали? Понякога трябва да използваш крайна тактика, за да защитиш любимите си хора.
Гейбриъл прочисти гърлото си.
— Повярвай, Грейс, видял съм какво представлява войната. Не искаш да я преживееш.
Не знаех какво да отговоря, затова двамата с Гейбриъл останахме загледани един в друг за момент, докато не чух гласа на Клер зад мен.
— В Близкият изток ли сте били?
Той примигна и я погледна.
— Извинявай, би ли повторила?
— Близкият изток. Войната. Брат ми беше в Ирак.
Гейбриъл отстъпи крачка назад.
— А, да. Бил съм в Близкият изток.
— Как е там?
— Не помня. Беше отдавна. — Говореше тихо, толкова тихо, че едва ли всички чуха отговора.
Седнах отново и отворих тетрадката си.
— Какво ще кажете да се заемем с урока — предложи Гейбриъл на класа. — Разбрах, че сте обсъждали принципите на госпъла, но аз твърдо вярвам, че трябва да се обръща достатъчно внимание на уроците, които трябва да научим. Ще практикуваме онова, което проповядваме, ако може така да се каже. Ако мога да съдя от онова, което господин Шамуей е планирал за следващите няколко седмици, той е мислел по същия начин. — Гейбриъл пристъпи към дъската и написа с големи букви „Проект по религия за горния курс“.
— Господин Шамуей е имал планове да въведе нови изисквания за всички, които завършват тази година. Искал е всеки от вас да положи трийсет часа труд в полза на общността преди междусрочната ваканция. Според мен идеята му е великолепна и имам намерение да продължа делото му.
Изпънах гръб. Значи това е била изненадата, за която господин Шамуей се шегуваше, преди да напусне.
— Трийсет часа ли? — Крис Конуей, синът на директора, престана да рисува пламтящи черепи в тетрадката си. Останах изненадана, че обръщаше внимание. — Остават само още две седмици до междусрочната ваканция. Няма начин да стане. — Това са приблизително петнайсет часа на седмица. Не е невъзможно, а и аз ще ви пускам по един час по-рано всеки ден, за да успеете.
— Каквото поискаме ли можем да правим? — полюбопитства Ейприл. — Мога да правя бижута за децата в детската болница.
— Всъщност господин Шамуей вече ви е определил проекти. Ще работим с група от фондация „Рок Кениън“.
— Приютът в града е техен, нали? — попитах аз.
— Точно така, Грейс.
— Много се извинявам, но нашите няма да ме пуснат да работя в приют — обади се Кейти. — Не ме пускат в града, откакто се появиха невидимите бандити.
— Затова ще се разделим на две групи. Едната ще бъде близо до дома. Господин Шамуей е възнамерявал едната група да работи на доброволни начала с фондация „Рок Кениън“ в центъра им в Оук Парк. Аз обаче ще направя малка промяна. Предполагам повечето от вас знаят какво се е случило в близкия магазин за хранителни стоки. Разбрах, че собственикът имал нужда от помощ, за да може магазинът му отново да стъпи на крака. Има предостатъчно работа по почистването и ремонта, така че можем да работим там през следващите седмици.
— Даниъл Калби ще води групата, която ще работи за господин Дей. Онези от вас, на които не им позволяват да пътуват или имат друга работа след училище, ще влязат в тази група. Господин Шамуей вече се е свързал с настойниците ви, за да получи разрешение, и е разделил класа на две групи. При Даниъл са имената на онези, които остават в Роуз Крест.