Даниъл размаха листа, който бяха изготвили заедно с Гейбриъл.
— Даниъл, ще ти трябва помощник-капитан.
Понечих да вдигна ръка, но се кълна, че Даниъл нарочно ме пренебрегна.
— Младата госпожица до Даниъл, как се казваш?
— Кейти Съмърс — отвърна тя. — С удоволствие ще стана помощник-капитан.
— Добре — съгласи се той. — Помогни на Даниъл да раздаде инструкции на всички от списъка.
„Браво, върхът“ — помислих си аз. Отново вдигнах ръка.
— Искам и аз да съм в групата, която ще работи в магазина на господин Дей. Вече съм помагала с почистването.
— Всъщност, Грейс — обърна ми най-сетне внимание Гейбриъл, — господин Шамуей те е определил за капитан на втората група и аз съм напълно съгласен с избора му. Твоят екип ще работи с фондация „Рок Кениън“ като част от проекта им „Добър самарянин“. Ще бъдете разделени на двойки и прикрепени към шофьор, който ще ви откарва при различните им проекти в града и съседните градчета. Може да разнасяте храна, да работите в детския клуб, да помагате на възрастните с домакинските им задължения, изобщо, с каквото се налага. Тази група ще се погрижи за нуждите на общността.
— Кофти работа — обади се Крис. — Баща ми няма да ни пусне да се мотаем извън училището.
— Всъщност баща ти ще помогне на първата група днес. Според мен от теб ще излезе чудесен помощник-капитан.
И това ако не е върхът. Крис едва ли беше участвал и в един проект през последните три години. Единствената причина, поради която още не го бяха изхвърлили от академията, беше, че баща му е директор. Вече си представях как върша съвсем сама цялата работа.
Тъкмо се канех да недоволствам и да продължа да настоявам да ме прехвърлят в групата на Даниъл, когато осъзнах, че ми се предоставя съвършената възможност отново да потърся Джуд в града. Може пък да успея да се измъкна, да отскоча до „Депото“, този път инкогнито, или да отскоча някъде наоколо.
— Добре — съгласих се. — Кога започваме?
В училищния автобус
Гейбриъл не се шегуваше, когато каза, че господин Шамуей е уредил всичко. Беше взел подписи от родителите ни и щяхме да започнем работа незабавно.
Половината от класа отиде в магазина заедно с Даниъл и Гейбриъл, докато останалите се качихме в автобуса заедно с директор Конуей. Мислех, че няма да предприемем нищо чак до следващия ден, но Гейбриъл ни убеди, че трябвало да се заемем със задачата още миналия петък, че хората от „Рок Кениън“ нямали търпение да им се притечем на помощ. Нямах нищо против това неочаквано развитие на нещата, тъй като означаваше, че ще отида в града още по-рано, отколкото очаквах. Само че директор Конуей ни уведоми, че сме щели да се срещнем с групата на добрите самаряни по средата на пътя, в Епъл Вали. Много малко от нас щяха да отидат в града — всичко зависеше от програмата на шофьора.
Раздадох листовките, които получих от Гейбриъл, преди да се качим в автобуса. Той вече ни беше разделил по двойки и на мен ми предстоеше да работя с Крис, както се опасявах, че ще стане. Когато автобусът спря, слязохме на паркинга, където ни чакаха ванове с логото на „Рок Кениън“ — две стиснати ръце.
— Шофьорът ще ви върне тук след два часа, след това се качваме обратно в автобуса и отиваме в училището — обяснявах аз. След това групата се пръсна и аз останах с директор Конуей, за да се уверя, че всички са се качили в правилните ванове. Обзе ме завист, докато махах на Ейприл и Клер, когато потеглиха, седнали до жена на средна възраст зад волана на един от вановете. На моя лист пишеше, че трябва да съм с Ван 8, но на паркинга бяха спрели само седем и сега всички бяха заминали. Останахме аз, Крис и директорът.
— Странно — отбеляза господин Конуей. — Ще поговоря с директора, за да проверя къде е последният ван. — Той извади мобилния си телефон и влезе в центъра. Двамата с Крис останахме на паркинга. Вятърът рошеше косата ми. Потрих ръце. Тази година есента беше неестествено топла, но ето че сега ми се прииска да си бях взела поне едно леко яке. Надявах се последният ван да не се бави прекалено дълго.
— Тъпа работа — оплака се Крис. — Изчезвам.
Метна раницата на гръб и потегли нанякъде.
— Ти къде тръгна? — провикнах се след него.
— Малко по-надолу видях една галерия с магазини. Ще се върна след два часа, преди автобусът да тръгне.
— Ванът е тук — посочих бял ван с черни стъкла и стиснатите ръце, който тъкмо влизаше на паркинга.