— Добре — отвърнах и скочих от вана.
— Много поздрави на Ейприл — подхвърли той, преди да затворя вратата.
Пъхнах листа в джоба и тръгнах през мрака към автобуса, като се питах как да обясня закъснението си, когато някой се приближи до мен.
— Сладур, много се забавихте — рече Крис. Държеше половинка сандвич в ръка, а в джоба му подрънкваха монети.
— Вие двамата къде бяхте? — попита директор Конуей, когато ни видя. — Трябваше да сме тръгнали преди двайсет минути. Започвах да се притеснявам, защото ви нямаше в нито един от вановете.
— Извинявай, Том — обърна се Крис към баща си. — Хвана ме хипогликемията, затова накарах нашия шофьор да отбие, за да си купя нещо за ядене. Благотворителността не се отразява добре на здравето ми.
— Добър опит — отвърна директор Конуей и поведе сина си към автобуса. — Следващия път, когато ти звъня, се обаждай.
Спрях на последното стъпало и се обърнах към паркинга. Талбът примигна с фаровете и потегли.
Четиринайсета глава.
Нормален живот
В автобуса
— Леле боже! — Ейприл плъзна сребърната гривна на китката си. — Първо, не мога да повярвам, че Талбът е открил гривната ми в клуба — тя трябваше да бъде гвоздеят на новата ми есенна колекция, но просто нямаше начин да се върна, за да си я потърся. Второ, не мога да повярвам, че той ти е бил шофьор. Трето, не мога да повярвам, че сте предотвратили грабеж. И четвърто, не мога да повярвам, че той е ур…
— Ш-ш-шт! — опитах се аз да й запуша устата с ръка. Седяхме сами в задната част на автобуса, но гласът й ставаше все по-гръмовен, докато изброяваше нещата, на които не можеше да повярва. Неочаквано се запитах дали постъпих правилно, като й казах истината. Ейприл изписка и се отдръпна от ръцете ми.
— Четвърто — зашепна високо тя, — фактът, че Талбът е скапан урбат, ловец на демони, направо ме побърква! — Тя почти изкрещя последната дума.
Пернах я и буквално я залепих за седалката, след което отново се опитах да й покрия устата. Тя се изкиска и ме отблъсна.
— Добре де, добре. Ще се постарая да говоря по-тихо. Само че тази работа е страхотна. Остави ме поне за малко да се покискам от кеф за срещата ти с Талбът.
— Добре — прошепнах, но ако директор Конуей или Гейбриъл… искам да кажа пастор Сейнт Мун открият, че съм била сама с Талбът, направо ще изперкат. Не трябва да разбират, че съм работила с него сама, камо ли какви сме ги вършили.
Ейприл повдигна бързо вежди.
— Няма нищо подобно… — сопнах се аз. — Освен това не искам Крис да загази, задето се чупи.
— Теб не те бива за лъжкиня. Виждам червените петна по шията ти.
Потрих врата си.
— Просто ми е топло.
— Да, сигурно.
— Ейприл, сериозно ти говоря. Няма такова нещо. Талбът е просто приятел. Знаеш какво изпитвам към Даниъл. — Говорех напълно сериозно, въпреки това вратът ми пламтеше и ме сърбеше. Извадих бутилката вода от раницата и отпих.
— А Даниъл какво ще каже? Всяко момче би се вкиснало, когато разбере, че приятелката му е била сама с готин пич… А и като те гледам колко ти е топло и как се потиш. Не мислиш ли, че Даниъл ще ревнува, че не е бил с теб?
Задавих се и едва не изплюх водата върху нея.
— Искам да кажа, че той сигурно би предпочел да е с теб, когато сритваш лошите… не че… нали се сещащ… не че си правила друго. — Тя направи странен жест с ръка, сякаш бях правила друго. — Освен ако вие двамата с Даниъл не сте го направили. Нали се сещаш… Не сте, нали? Защото чух…
— Не, не сме го правили с Даниъл, независимо какво разправят другите.
Благодарение на свръх слуха си и на клюките, които Лин Бишоп пускаше миналата година, знаех, че доста хора мислеха, че двамата с Даниъл „го правим“. Само че ние със сигурност не го правехме. Не че не бяхме мислили по въпроса или не искахме — щом видех Даниъл, сърцето ми потръпваше, а краката ми се подкосяваха.
Просто за мен сексът означаваше МНОГО.
Направо се побърквах, когато гледах разни тийнейджърски филми по телевизията, когато двама най-сетне се целунеха за пръв път и след това, ПРАС, две секунди по-късно, вече правеха секс. Знам, че не съм единствената, която мисли, че трябва да има още нещо, още няколко крачки между първата целувка и следващия етап. След като бях дъщеря на пастор, сексът ми се струваше още по-важен, отколкото за други хора.
В академия „Холи Тринити“ бяха пуснали смешката, че ако татко заместваше в часовете по религия, сигурно щеше да говори за въздържанието. И още нещо ще ви кажа. След като си слушала как баща ти чете лекция на приятелите ти за въздържанието, няма начин да ти е смешно.