— Ами сега? — изпъшках аз. Тогава усетих нещо твърдо да притиска устата ми и някой ме дръпна в избуялите храсти. Отначало заудрях нападателя, но след това ме обгърна топлият мирис на Талбът и чух шепота му:
— Ш-ш-шт. Те също имат свръхразвити сетива. — Пусна ме и аз се обърнах към него.
— Те ли? — прошепнах тихо. — Значи са тук?
Талбът кимна.
— Опитай да определиш колко са. — Докосна ухото си, за да ми покаже, че трябва да се вслушам внимателно.
Притаих дъх. Сърцето ми продължаваше да блъска след дългото тичане и аз го накарах да се успокои.
Постарах се да не обръщам внимание на гласа на щуреца, скрил се в храстите като нас, изолирах и останалите шумове, докато най-сетне се концентрирах над звуците зад стените на къщата.
— Трима — промълвих. — Един хърка, другите двама май седят на маса.
— Четирима — поправи ме Талбът. — На втория етаж има още някой. Онзи, който спи, сигурно е гелал. Акх рядко спят. — Талбът свали раницата и я отвори. Извади нещо като къс меч, ефесът беше увит в черни кожени върви, и дебело парче дърво със заострен край. — Какво предпочиташ, стомана или дърво? — попита.
— Какво?
— Май ще бъде дърво — подсмихна се той и ми подхвърли пръчката… — трябваше да кажа кол.
Протегнах ръка и я улових във въздуха, без дори да мисля. Лесно се придобиват подобни рефлекси.
— Какво правиш? Да не би да искаш да нахлуем вътре?
— Естествено. — Извади меча. Изглеждаше много остър. — Четирима на двама. Не е зле.
— Не, стига, не става. — Ръката ми трепереше толкова силно, че за малко да изпусна кола. — Това е малко повече от обучение за основните неща, с което би трябвало да започнем от първия ден. Не мога да вляза.
— Напротив, Грейс, можеш — прошепна Талбът. Наблюдаваше ме с пронизващите зелени очи. — Ами ако това е единственият ти шанс да спасиш брат си, а ти обърнеш гръб и си заминеш? Ами ако той в момента е вътре? Ами ако го държат в плен? Може да е на горния етаж. Може да са го вързали и да го пазят за следващото хранене. Не искаш ли да ги накараш да си платят?
Усетих как в стомаха ми набъбва тежка огнена топка — същото чувство, което изпитах, когато видях, че маскираният гелал е опрял пистолет в главата на Талбът. В този момент си представих Джуд вързан в къщата, окървавен и ранен. Над него се беше надвесило чудовище и заплашваше да го разкъса на парчета. Стиснах здраво кола.
— Добре, давай.
62.5 удара на сърцето по-късно
Талбът изрита вратата и двамата нахлухме вътре. Мъж и жена, които играеха карти на масата, се развикаха, когато ни видяха. Третият, заспал на канапето, скочи объркан и подивял. Втурна се към нас и замахна към мен. Отбих удара му с лекота и го отблъснах. Жената преобърна масата, без да иска събори приятеля си и се нахвърли върху Талбът. Той заби юмрук в корема й и тя се олюля. Изръмжа и отново се метна към него.
От противната демонска миризма ми се замая главата и усетих, че ми се повръща. Само че подивелият се насочи към мен. По вонята на вкиснато реших, че е гелал. Замахна отново към лицето ми. Наведох се и се канех да го съборя с ритник в краката, когато забелязах сребърен проблясък някъде отстрани. Обърнах глава натам тъкмо когато Талбът замахваше с меча към гърлото на жената. Стоманата проби кожата й със същия звук като нож, забит в диня, шурна кръв и главата й се отдели от тялото.
Талбът й беше отрязал главата.
Изпищях. Като че ли не знаех, че мога да пищя. Талбът уби жената. Стомахът ми се преобърна и аз отскочих, когато главата й се търкулна към мен. На лицето й беше изписано учудване.
Нямам представа какво очаквах, преди да нахлуем в тази къща — че ще заловим престъпниците и отново ще ги оставим на ченгетата — не съм допускала, че ще ги избиваме!
Обезглавеното тяло на жената направи още една стъпка към Талбът, след това рухна на пода… и се превърна в прах пред очите ми. Главата й също се стопи.
— Какво направи? — изкрещях на Талбът. В същия момент гелал ме халоса в лицето.
Отлетях назад и се блъснах в рамката на картина на стената. Чух как стъклото изхрущя под рамото ми. Паднах на колене. Бях зашеметена, стаята се завъртя пред очите ми, а мъжът се нахвърли върху мен. Пръстите му се издължиха в нокти и се насочиха към гърлото ми. Талбът замахна с меча. Прониза го отзад и острието излезе отпред. От раната прокапа черна течност, след това шурна и оплиска лицето ми. Прогори кожата ми също като киселина и аз се опитах да я избърша. Мъжът се срина в краката ми, стиснал отчаяно меча, щръкнал от гърдите му.