— Благодаря — отвърнах аз.
Не знаех нито кога и дали изобщо щях да хапна отново. Не и след онова, което Талбът откри в голямата спалня на запуснатата къща. Старецът не бе имал никакъв шанс срещу чудовищата. Добре поне, че Талбът се обади на полицията по непроследим телефон, така че тялото щеше да бъде открито в най-скоро време и щяха да се погрижат за него. Единственото, което ме спря да не се разплача заради един напълно непознат, беше, че поне донякъде участвах в унищожаването на демоните, които го бяха убили.
Клер отново огледа дрехите ми.
— Какви бяха тези вредители?
— Едри и противни — отвърнах. След това се обърнах към Ейприл и изрекох с устни „демони“, така че да ме види единствено тя.
— А-ха — отвърна тя. Стисна ръката на Клер и я поведе към автобуса. — Да не вдигаме много шум около противната задача на Грейс — предложи. — Другите ще започнат да й завиждат — засмя се с неудобство Ейприл.
— Ама искам да разбера какво… — понечи да каже Клер, докато приятелката ми я избутваше по стъпалата на автобуса.
— А ти разбра ли, че Джеф Рийд те намира за страшно готина в този пуловер?
Последвах ги и се настаних зад тях. Слушах, докато обсъждаха какво друго бил казал Джеф Рийд за Клер. Дори се усмихвах и кимах, когато трябва, макар да нямах никакво желание за приказки.
Когато спряхме на паркинга пред училище, забелязах, че Гейбриъл ме чака на входа. Знаех, че мога да заблудя Клер за пораженията по блузата, но с него нямаше да ми е толкова лесно — освен това той сигурно щеше да подуши вонята на гелал и акх, полепнала по косата ми — затова заситних с бърза крачка към королата на татко, оставена на паркинга пред енорията. Извадих ключовете от къщи от раницата и се оказа, че имам резервен за королата. Надявах се, че татко нямаше да възрази, че съм му взела колата, за да се прибера. Дори му звъннах и му оставих съобщение на мобилния, за, да го предупредя. Винаги можеше да вземе вана на енорията, ако не му се ходеше пеша.
Паркирах пред нас и хукнах вътре. Мама ме повика от кухнята — веднага усетих апетитния аромат на свинско бон филе в сос „Марсала“ — но се престорих, че не съм я чула, и хукнах към банята. Свалих съсипаната блуза, увих я в кърпата, с която бях почистила отпечатъците си в къщата на стареца, и натъпках вързопчето в коша за боклук в банята. Свалих и останалите си дрехи и се пъхнах под душа.
Наложи се да сапунисвам и плакна косата си цели три пъти, докато престана да усещам вонята. След като се изтърках, се преоблякох в чисти дрехи и реших, че е най-добре тази вечер да се скрия в стаята си. Цялата тръпнех от онова, което се случи днес следобед, и нямах особено желание да прекарвам време с когото и да било, да не би да забележат, че крия нещо. Тъкмо се канех да се заема с домашните, когато Чарити почука на вратата.
— Какво става? — попитах.
— Сядаме да вечеряме — съобщи ми тя и ме погледна много странно.
— По-късно ще похапна каквото е останало. — Обърнах й гръб и се надвесих над учебника. Много работа ме чака.
— Не става… Мама каза, че ни иска всички. Семейна вечеря. Сготвила е, освен това имаме компания.
— Така ли? — Обичайната семейна вечеря беше ритуал за семейство Дивайн през първите седемнайсет години от живота ми, но сега вече почти не помнех последния път, когато сме сядали заедно на масата, камо ли с гости. Трябваше да пресметна две и две, когато усетих апетитната миризма от кухнята.
— Даниъл е тук.
— Виж ти. — Колко приятно ми беше, че само името му бе достатъчно, за да накара сърцето ми да запее.
— И готиният нов учител по религия в училището ти. Пастор Сейнт Мун.
— Я! — Този път гласът ми прозвуча съвсем различно. Гейбриъл беше последният, с когото имах желание да се видя днес. — Само че наистина имам много домашни. Би ли казала на мама, че не мога…
— Как ли пък не. Мама е превключила на режим Марта Стюарт. Направила е вечеря с четири ястия и е извадила хубавия сервиз. На твое място не бих си позволила да й противореча.
— Направо върхът — измърморих аз. Мама ни повика от долния етаж. Чарити подскочи като уплашена котка и извика:
— Идваме!
Станах от бюрото и се огледах във високото огледало, за да се уверя, че по мен няма физически доказателства за онова, което днес следобед правих с Талбът. Чарити бе все още на прага, затова се престорих, че си оглеждам грима, но се сетих, че нямам грим.
— Добре ли си? — попита тя.
— А, да.