— Сигурно е ужасно — изгука Чарити. Опитваше се да говори и да се държи като по-възрастна. Телефонът на Даниъл изпиука. Трепнах. Той го грабна и буквално се изстреля от стола си.
— Извинявам се, но трябва да тръгвам.
— Така ли? — учуди се мама. — Сигурен ли си? Още не съм сервирала бон филето. — Тя се обърна към Гейбриъл: — Наистина е чудесно, само да не ви прозвучи нескромно. Рецептата е на мама. — Тя погледна към Даниъл и мило му се усмихна. — Жалко, че няма да го опиташ, Даниъл.
Едва не се задавих с бадем от салатата. Мама за втори път в една вечер се държеше мило с Даниъл. Обикновено търпеше присъствието му, защото татко беше заявил, че не може да забрани на момчето да идва у нас. Мама обърна милата си усмивка към Гейбриъл. Или пастор Сейнт Мун умееше да успокоява майка ми, или тя се стараеше да го впечатли. Май имаше някаква полза от идването му.
Даниъл стискаше телефона си, когато апаратът изпиука отново.
— Извинявайте, трябва да вървя.
— Къде отиваш? — скочих аз. — Ще дойда с теб.
— Грейс — надигна глас мама. — Имаме гости.
— Не — сряза ме Даниъл откъм фоайето. Взе якето си от закачалката. Казах на господин Дей, че ако има нужда от нещо, ще поема допълнителна смяна. Ще работя до късно. Ти си довърши вечерята. — Той излезе, без да ми даде възможност да отговоря. Защо бе толкова нетърпелив да получи есемес от господин Дей.
Поне знаех, че не е от Мишка.
— Разкажете ни повече за Франция — обърна се Чарити към Гейбриъл.
Отпуснах се на стола и се загледах в храната си.
Бях изгубила апетит.
След вечеря
Вдигах масата, а мама накара Чарити и татко да извадят украсата за Хелоуин от мазето. Искаше да я изпрати по Гейбриъл за благотворителната акция. Той предложи да помогне, но мама го отпрати в кабинета на татко.
Минах покрай кабинета с купчина чинии и видях, че е седнал на стола на татко и разлиства една от многобройните му книги. Прокара ръка през дългата си къдрава коса; — двамата с Талбът наистина приличаха на братовчеди, макар чертите им да бяха различни. Питах се дали Гейбриъл наистина не е направил нищо, за да спаси семейството на Талбът. А и как бе позволил да ги заколят след случилото се със собствената му сестра?
Въздъхнах. Имаше ли разлика между това да си пацифист и страхливец?
Влязох в кухнята и оставих чиниите в мивката. Когато се върнах по коридора към трапезарията, открих Гейбриъл на вратата на кабинета.
— Искаше да ме попиташ нещо ли? — Отстъпи настрани, за да вляза, ако реша.
Поколебах се и едва не отговорих „не“, но не можах да прогоня мисълта как той стои настрани, докато убиват майката и бащата на едно момченце точно на рождения ден на детето. Наистина ли е бил там? Да не би да не е имал възможност да се намеси? Последвах Гейбриъл в кабинета на татко и се отпуснах на стол пред бюрото. Проблемът ми обаче беше същият като с Даниъл. Как да му задам въпросите, без да разкрия откъде съм чула тези неща.
— Нещо те тревожи — започна той. — Все още ли не виждаш предимствата на твоя проект? Уверявам те, Грейс, че великодушието и състраданието ще ти осигурят много по-пълноценен живот, отколкото другите пътища, които би могла да избереш.
— Всеки може да прояви великодушие и състрадание. Не разбирам обаче защо не използвате специалните си умения, за да направите нещо? В този свят дебнат опасности, не трябва ли да направим всичко по силите си, за да сложим край? — Не можех да се отърся от спомена за стареца, убит от демоните. Ами ако двамата с Талбът ги бяхме открили по-рано? Ами ако можех да спася живота на човека? — Не ви разбирам. Притежавате умения, за да направите нещо добро, въпреки това се криете в планината с глутницата си, напълно откъснати от света. Защо сте обърнали гръб на онова, за което са били създадени урбат? Защо искате и аз да съм същата като вас?
— Защото аз съм една от онези опасности, за които говориш, Грейс. Не искам и ти да станеш една от тях.
Извърнах поглед от сините очи.
— Глутницата ми живее в изолация, защото се отделихме от обществото в името на хората — също и заради нашата безопасност. — Той взе книгата, която разлистваше. Беше на татко, посветена на върколаците, пълна главно с митове. Гейбриъл я отвори на страница, където се виждаше рисунка на някаква твар, подобна на хиена. — Чувала ли си за звяра от Жеводан?
Кимнах. Това беше един от най-противните разкази в книгата.