— Какво знаеш за него?
— Говори се, че някакъв звяр тормозел френската провинция през 1760 година, приблизително по това време. Убил сто и двама човека. Повечето били жени и деца. Най-сетне един беден селянин уж убил звяра с един-единствен изстрел в гърдите със сребърен куршум. Отнесъл трупа на краля и той го наградил пребогато. Учените твърдят, че става въпрос за разновидност на хиената, но много хора са убедени, че става въпрос за върколак.
— Донякъде са прави. Били са върколаци — потвърди Гейбриъл. — А убийствата бяха сто и седемнайсет. Тази книга не е точна. — Всъщност нито една книга не е, тъй като сме останали неколцина, които знаят истината.
— Ти си бил там?
Гейбриъл кимна.
— Едно време глутницата ми живееше близо до обществото. Общувахме като нормални хора. Дори се опитах, поне за известно време, да работя като свещеник — не е същото като да си монах — само че нашият водач на глутницата по онова време, казваше се Ълрик, позволи на върколаците от глутницата да ловуват на воля. Първоначално бяха дискретни, но много от тях прекалиха. Вярваха, че ние като по-висши същества би трябвало да властваме и да налагаме терор. Ълрик повярва, че може да свали правителството, ако селяните се уплашат достатъчно и се вдигнат на бунт. На мнозина от глутницата им доставяше удоволствие да нападат жени и деца и да оставят изкормените им тела близо до пътища и горски пътеки, където да ги намерят другите. Седяха на градския площад и доволни слушаха воя на опечалените и виковете на уплашените.
Усетих, че ми е неудобно, и се наместих на стола. Това, което той ми разказваше, беше по-зле дори, отколкото в книгата.
— Най-сетне крал Луи XV се вслуша във воплите на хората и определи награда за главата на предполагаемия звяр. Мобилизира селяните и им постави задача да започнат да избиват вълци, след това изпрати най-прочутите си ловци благородници в съседните села и гори. Хората на краля претършуваха домовете на селяните, задигнаха храната и провизиите им, изнасилиха дъщерите им и съсипаха фермите — и всичко това, за да открият звяра. Времената били много опасни за всеки, за когото се чуело, че знае нещо за вълците. Мнозина от глутницата ми бяха застреляни от ловци, докато бяха във вълчи облик. Те оцеляха, разбира се, но това е твърде неприятен начин на живот. Независимо от всичко Ълрик и мнозина от останалите вълци от глутницата ни продължиха да убиват — макар да знаеха, че рискуват да ни издадат.
— Та това е ужасно. Какво направихте?
Гейбриъл потри един от пръстите си, на който се виждаше по-светла ивица кожа.
— Бях загрижен за хората. Сърцето ми се свиваше, като виждах колко невинни измират единствено за да си достави някой удоволствие. По това време бях свещеник и водех траурните процесии. Добре че не бях единственият отвратен от методите на Ълрик. Наставникът ми, Сърхан, той трябваше да е истинският предводител на глутницата, но той никога не поиска мястото от уважение към баща си Ълрик. Същевременно се страхуваше, че ако продължава да чака, няма да остане глутница, която да предвожда. Заедно с двама други свои другари измислиха план. Отказах да участвам, тъй като беше свързан с убийства, но като свещеник благослових шепа сребърни куршуми, които смятаха да използват. След това Сърхан изчака Ълрик да се превърне във вълк и тъкмо когато се канел да нападне един селянин ловец, Сърхан го прострелял в сърцето с един от моите сребърни куршуми. След това казал на селянина, че ако отнесе тялото на огромния вълк на краля и заяви, че го е убил, ще бъде богато и пребогато възнаграден. Сърхан стана истинският водач на глутницата и сложи край на убийствата, а когато настъпи подходящият момент, всички се преместихме да живеем в Америка. Оттогава живеем тук в уединение. За Сърхан оцеляването на глутницата е над всичко. Аз, като негов заместник, като пазител на глутницата, ги поощрявам да живеят в мир. Някои може и да разправят, че съм страхливец, но истината е, че не съм.
— И оттогава глутницата живее в мир, така ли? — попитах. Този разказ не се връзваше със спомените на Талбът как глутницата на Гейбриъл нападнала семейството му.
— Мнозина продължават да ловуват на наша територия — интересът им е насочен главно към животни, но имаше нещастни люде, залутали се в земите ни през последните двеста години… Истината е, че живеем дискретно. Преди по-малко от двайсет години в глутницата се събра група от сравнително млади урбат, които не разбираха онова, на което двамата със Сърхан се опитвахме да ги научим. Бяха ново поколение, което се наслаждаваше на приказките за Ълрик и зверовете от Жеводан и настояваха глутницата да се върне към „златния век на върколаците“, както те го наричаха. Един от тях искаше да стане новият предводител, затова нападнаха Сърхан и раниха смъртоносно партньорката му Рейчъл, после хукнаха към близкия град, където са нападнали домовете на поне пет семейства.