Представих си как тригодишно момченца става свидетел на смъртта на родителите си.
— Вие нищо ли не направихте, за да ги спрете?
— Не можех да направя абсолютно нищо. — Гейбриъл отпусна рамене. — Когато се превърнах във вълк за пръв път, тръгнах да избивам сам и не се спрях, докато не убих сестра си Катрин. Когато се опомних и осъзнах какво съм сторил, се заклех да не прибягвам до абсолютно никакво насилие. Оттогава не съм наранил съзнателно никого. Не вдигам ръка, независимо какъв е случаят.
— Значи просто сте се отдръпнали и сте позволили на подивелите вълци да избият семействата, така ли?
— Сърхан изпрати преследвачи. Бяха заловени и наказани, задето едва не издадоха глутницата. Водачът им беше прогонен, задето нарани Рейчъл, която почина, и задето се беше опитал да узурпира мястото на Сърхан като предводител.
— Прокуден ли? Защо не сте го убили? Той къде е отишъл?
Гейбриъл стисна устни и остави отворената книга на бюрото.
— Сърхан го пропъди от областта. Той попътувал известно време, след това решил да създаде своя глутница, като се оженил за човешка жена и й направил дете. След време започнал да убива отново. Мисля, че го познаваш под името чудовището от Маркъм Стрийт.
Ахнах.
— Господин Калби ли? Бащата на Даниъл? — Опитах се да си припомня малкото му име, но май Даниъл не ми го беше казвал никога.
— Кейлеб Калби — отвърна Гейбриъл. — Точно така.
Сега вече разбрах защо Сърхан не е позволил на сина на Кейлеб да се присъедини към глутницата. Затова е мразел Даниъл, въпреки че вината не е била негова.
— Просто съм благодарен, че Кейлеб не е истински предводител на глутница, защото тогава обетът щеше да се превърне в различно място. Ако беше убедил повече, не само двама от глутницата, че трябва той да стане водач… — Гейбриъл поклати глава. — Кейлеб причини предостатъчно мъка като чудовището от Маркъм Стрийт, но я си представи какво щеше да бъде, ако водеше цяла глутница. Историята от Жеводан щеше да се повтори. А по всяка вероятност щеше да е много по-зле.
Потръпнах при тази мисъл. Кейлеб избил поне двайсет човека, преди да се махне от града. Не можех да си представа какво би станало, ако водеше цяла глутница.
— Какво искате да кажете с това „истински предводител“? — попитах. — И Сърхан нарекохте по същия начин. Започваше да ми се вие свят, след като попих толкова много информация, но нямах представа кога ще имам друг шанс да разпитам Гейбриъл отново.
— Истинските предводители са рядкост. Те са урбат, родени с мистична същност, която се задълбочава с годините. Те са истинските „избраници“ за водачи на глутницата и ако един истински предводител иска да поеме глутницата, обикновено цялата глутница го признава за такъв. Не знам защо, може би е свързано с някакъв вълшебен феномен или пък просто е въпрос на феромони. Истинските предводители са били малцина, а сега са още по-малко — може би защото урбат гледат да не се възпроизвеждат често. Повечето глутници съществуват под ръководството на някой обикновен, избран от тях, а не истински предводител. Сърхан е последният истински, когото познавам. По едно време мислех, че има друг, но се оказа, че греша. А сега, след като Сърхан е на смъртно легло…
— Сърхан умира ли? Да не би някой отново да се е опитал да го убие?
— Умира от старост, ако мога така да се изразя. Сърхан е бил поразен от върколашкото проклятие преди деветстотин деветдесет и девет години и вече усеща тежестта на възрастта. Болен е. Нито един върколак не е живял повече от хиляда години. Остават му броени седмици.
— Какво ще се случи, когато Сърхан умре? — Спомних си, че Талбът каза как Гейбриъл заслужавал онова, което щяло да се случи с глутницата му, след като Сърхан издъхне.
— Според закона на глутницата, когато един предводител умре, трябва да бъде призован нов. Ако няма истински, тогава се спират на досегашния заместник. В случая това съм аз. Само че преди заместникът да поеме нещата, трябва да проведем така наречената церемония на предизвикателството, в която всеки от присъстващите вълци има право да предизвика на бой заместника и никой няма право да се меси. Заместникът може или да отстъпи и да позволи на претендента да стане водач, или двамата се бият, докато единият отстъпи или умре. Победителят става предводител на глутницата дори да е приходящ или пък предводител на друга глутница. Ако има повече от един претендент — може и да са от женски род, макар да се случва рядко — на церемонията, всички трябва да влязат в битка за мястото. Може да стане твърде кървава битка.